??з артсредите се носи слух (което значи че е повече от вярно), че дръзки апа??и са откраднали наследството на Джон Попов. Случило се е по време на Великденските празници. От което следват няколко извода:
– МВР би трябвало да пусне веднага списък и снимки (ако има такива) на творбите на Попов;
– да има най-сетне публичен сайт (org) на който подобни неща да бъдат съобщавани, така както е по света и в Европата…;
– Всеки, който купи творба на Джон Попов ще се чуди – крадена ли е, или не;
– А някои антиквари ще потриват доволно ръце (те си знаят защо).
А кой е Георги Попов – Джон (1906-1960)? Той е от онези български художници, чието творческо развитие се свързва с европейските художествени процеси. Той живее и твори през първата половина на 20-ти век. За съжаление, името му не е сред най-популярните в българското изобразително изкуство, а разнообразното му творчество все още не е достатъчно популяризирано и задълбочено изследвано.
Той е интересна личност, един от известните български бохеми, човек с богат спектър от творчески интереси.
Работи в областта на живописния портрет, пейзажа, голото тяло, натюрморта, фигуралната композиция. ??зявява се в сферата на монументалната украса, приложната графика и сценографията. Освен това, е и блестящ майстор на перото – пи??е статии, посветени на различни културни събития и художествено-пластически проблеми.
През своя творчески път Джон Попов преминава през различни етапи. Особено плодотворно за него се оказва пребиваването му във френската столица от 1930 до 1935 и от 1937 до 1939. По това време той става част от френския художествен живот. Запознава се отблизо с френското изкуство, с представители на сюрреализма, футуризма и кубизма, с живописния език на Парижката ??кола. Въпреки влиянията, Джон Попов съхранява своя характерен артистичен почерк.
В периода 1947-1948 художникът живее и работи в Швеция, където създава илюстрации. От това време датират и акварелите му, които се отличават с изключителна колоритност.
От края на 40-те години до 1960 г. Попов работи изцяло с пастел. Разработва темата „Рибари“ в цикъл подготвителни рисунки и картини. Привлечен е от жанра на натюрморта.