Снимки и подробни данни за около 50 000 ценни предмета ще получи държавата този уикенд. Най-сетне ще стане ясно кой, къде и каква точно антика притежава. В събота вечерта изтича срокът, определен за регистрация на частните съкровища. Онези, които не го направят, рискуват затвор, глоба, а реликвата ще им бъде отнета. Друг е въпросът дали срокът ще бъде удължен, както поиска Съюзът на колекционерите. Сега управниците най-сетне ще наложат контрол над артефактите и трафика им у нас, а износът на най-ценните ще бъде забранен. Това са част от условията в Закона за културното наследство (ЗКН), написан под ръководството на Нина Чилова и приет през 2009 г.

Всички музеи ще работят извънредно до утре вечер. Комисии от трима музейни специалисти плюс един реставратор и най-малко един вън??ен експерт ще приемат декларациите на частните собственици. Към искането за идентификация на артефакта трябва да има документ (не официален), удостоверяващ правото на собственост, декларация за произхода и начина на придобиване на вещта. Нужни са три цветни снимки на предмета. Плащат се две такси. Първата е по 10 лв. на предмет, а ако са над 500 броя – по 3 лв. Второто плащане трябва да покрие разходите на музея по идентификацията на предметите, както и хонорарите на комисията. Едната такса може да бъде пропусната, ако притежателят на ценната вещ приеме тя да бъде вписана в регистъра за движими културни ценности. Това обаче притеснява мнозина колекционери, защото музеите ще съхраняват точна информация и приблизителна стойност на личните им съкровища. А знаем, че те не разполагат с надеждна охрана и музеите ни нерядко са били атакувани от апа??и.

На регистрация до събота подлежат археологически предмети, датиращи най-малко от 100 г.; паметници с артистична, историческа или религиозна стойност от преди 100 и повече години; книги, отпечатани поне преди 1 век; печатни карти от преди 200 г. и пр. ценности, създадени не по-рано от 50 г. След това предметите ще получат паспорти със снимка, описание, информация за вид, размери, тегло, техника на изработка, наименование и автор, дата и място на намиране и предписания за съхранение.

Колекциите от монети също се регистрират задължително в музеите и пред трите нумизматични дружества, регистрирани от министъра на културата – “Сторгозия” в Плевен, “Филипопол” в Пловдив и “Съюз на нумизматичните дружества в България” във Велико Търново.

След приемането на ЗКН и след получаването на паспортите на всяка една ценност в частни ръце собственикът й вече официално може да прави сделки с нея. Онези, които имат статут на “национално богатство”, могат да бъдат търгувани само на територията на на??ата страна, и то след уведомяване на министъра на културата. Държавата първа има правото да купи това съкровище.

Ето какъв е критерият за “национално богатство” в ЗКН: предметът трябва да е единствен, най-характерен и рядък образец за чове??ка дейност или творчество; да е с доказана автентичност и с висока научна или художествена стойност; да е свързан или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности с ре??аващо значение за обществото.

Онези, които желаят да правят търговия с културни ценности, трябва да са регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите. Всеки, който планира търг с антики, трябва да уведоми министъра на културата най-малко 45 дни преди това. Ако няма разре??ение, но извър??ва търговия с антики чрез търг, глобата е от 20 хиляди до 100 000 лева.

Срокът 10 април не важи за икони, картини, оръжие и др., които не са археологически ценности.

Зам.-министър д-р Тодор Чобанов: Очаквам поне 200 колекционери

– При какви условия колекционерите могат да изнасят сбирки извън България?

– Притежателите на лично национално богатство трябва да знаят, че не могат да го изнасят въобще от България, освен временно – за реставрация или за изложба. За това е нужен разре??ителен документ от министъра на културата. Ако някой пробва да изнесе предмети без разре??ение, те ще бъдат конфискувани.

– Някои твърдят, че няма яснота какви са критериите за определяне статута на археологическите ценности.

– Навсякъде из Европа, когато държавата иска да запази за себе си предметите с особено значение, тя го прави чрез статут “национално богатство”. При определянето му винаги има елемент на субективизъм, който произтича от историята на самата държава, от традициите, от културата й. Затова не може да се даде съвсем точна дефиниция за “национално богатство”. У нас ре??ението за този статут се взема на две нива – първо от комисиите в музеите, които се занимават с идентификацията. После от национална комисия.

– Регистрирани ли са до момента предмети, които ще получат статут на “национално богатство”?

– ??ма, да речем, особено значими антични статуи, които ще получат този статут. Собствениците им няма да могат да ги изнасят постоянно. Защото ги притежават свободно, но само в рамките на на??ата страна.

– Могат ли да търгуват с тях?

– Могат да ги продадат на друг гражданин, който ще ги държи в България. Тези предмети завинаги, во веки веков, си остават на на??а територия.

– Колко ду??и са регистрирали ценностите си до момента?

– Очаквам поне 200 колекционери на археологически предмети и към 1500 с нумизматични сбирки. Вероятно ще бъдат регистрирани около 50 000 предмета.

– Ще бъде ли удължен срокът за регистрация?

– Това ре??ение е в ръцете на Народното събрание.

– През 2005-а някои колекционери вече регистрираха ценностите си.

– Да, миналото Народно събрание постъпи некоректно спрямо някои граждани, като задължи собствениците на археологически предмети да ги регистрират отново. От 2005 г. действа??е наредба за идентификация и регистрация към Закона за паметниците на културата от 1969 г. ?? има??е 4-5 човека, които добросъвестно се бяха регистрирали, бяха платили таксите, имаха издадени документи.

– Сега отново ли трябва да го направят?

– Общо взето, да.

Братя Бобокови искат промени в закона

“Законът за културното наследство (ЗКН) е мъртъв и се нуждае от поправки”, заяви пиарът на фондация “Бобокови” и “Приста ойл” Ани Александрова. Макар че нумизматичните дружества вече могат сами да регистрират монетните си колекции, ЗКН трябва да гарантира равенство между държавните и частните музеи. Така ще се допусне публична и частна държавна собственост на националното богатство, настояват от фондацията. А за опазване на културно-историческото наследство в България братята Атанас и Пламен Бобокови предлагат да се създаде агенция за физическа охрана на недвижимите археологически ценности.

“След подаденото заявление за идентификация и регистрация фондация “Бобокови” получи удостоверение, че са спазени изискванията на Закона за културното наследство”, уточни Ани Александрова. Колекцията на братята е регистрирана в Регионалния исторически музей на Русе още през 2004 г. За първи път съхраняваните близо 400 антични предмети са показани преди 3 г. в Русе на изложба, открита от президента Георги Първанов.

След Плевен, Варна и Кюстендил тази година експозицията ще гостува във Видин или Търговище. Вече е направен график за следващите 10 г. в кои български музеи тя ще гастролира.

В бъдещия първи частен музей на фондация “Бобокови” ще има място и за огромното им нумизматично наследство от над 3000 монети, което не е показвано досега в страната и чужбина. Те са сечени в 14 антични монетарници на територията на дне??на България през VI-IV в. пр. Хр.

Николай КАЛАМОВ

Що е то колекционер?

Колекционер ли сте, ако притежавате една, две, три културни ценности в дома си? Отговор на това Законът за културното наследство не дава съвсем ясно. Там се казва, че колекцията е съвкупност от движими културни ценности, които в своята цялост и тематична свързаност имат научна и културна стойност.

А колекционер е физическо или юридическо лице, собственик или държател на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра на министъра на културата. Колекционерът поддържа регистър с паспорти на своите ценности, има право да ги експонира в държавни, общински и частни музеи, да кандидатства за финансова помощ по опазването им. Собственикът на ценни артефакти има право на данъчни облекчения. Засега обаче това е куха фраза в ЗКН.

Срокът трябва да бъде удължен

??дентификацията и регистрацията на ценностите на фондация “Тракия” бе свър??ена още преди 4 години. Ние имаме документи, издадени от Министерството на културата. На??ите предмети са регистрирани. Целта на новия закон обаче бе??е незаконно отнемане на тези паметници на културата, собственост на физически лица и юридически лица. Поради тази причина хората, изготвиха този закон, предвидиха т. нар. параграф 5. Сега от него остана първата алинея, с което трябва отново да се извър??и целият този процес, което за мен, от чисто финансова гледна точка, е една несправедлива форма. Това първо е губене на време на един огромен научен потенциал. ?? второ, нанасят се финансови загуби на лицата, които вече са се регистрирали, защото ще трябва за втори път да се плащат такси.

Един от основните въпроси е дали този закон може да изпълни очакванията на обществото по опазване на културното наследство. Старият Закон за паметниците на културата от 1969 г. бе добре написан и съгласуван с всички нови изисквания на ЕС. Към него действа??е наредба от 2005 г., която много точно разпорежда??е как българските граждани могат да идентифицират и регистрират своите културни ценности. А новият ЗКН създава проблеми като нереалните срокове за изпълняване на разпоредбите, а след това държавната администрация да се нагоди към тези срокове и да изпълни същите изисквания на закона по регистриране. Защото за да се извър??и тази регистрация, трябва да се направи лицензиране на държавни органи и частноправни субекти. Трябва да се изготви регистър към министъра на културата. ?? за всичко това е необходим капацитет, който да бъде задължително подплатен с бюджет.

Министерството на културата (за което то не носи вина) не е в състояние за 9 месеца да приеме наредба на основание на прословутия член 107 от сега??ния ЗКН. ?? е логично да се предположи, че за нейното реално изпълнение, при пълноценно функциониращи институции, ангажирани с идентификацията на културни ценности, българските граждани трудно ще могат да подготвят и попадат съответните документи за идентификация и регистрация само за три месеца. Говорим за техническо време.

Не бива да се забравя, че липсва финансова обезпеченост за това нещо. ??майки предвид факта, че предвиденият срок в закона изтича далеч след началото на една бюджетна година. А наредбата бе приета след приемането на държавния бюджет за 2010 г. Това става в условията на икономическа криза, при непрекъснати бюджетни съкращения. ?? е очевидно, че тази дейност не може да бъде свър??ена. ?? аз вече се замислям дали тази дейност в момента е приоритетна за държавата, в конкретния момент.

Затова мисля, че срокът за регистрация 10 април трябва да бъде удължен.

6 г. затвор, ако не съобщи?? за национално богаство

Затвор до 6 г. по Наказателния кодекс грози онези, които държат археологически предмети, представляващи национално богатство, но не са ги регистрирали до 10 април. Глобата е от 3000 до 15 000 лв., реликвата се конфискува, а съдът може да наложи и конфискуване до 1/2 от имуществото на виновния. За притежателите на нерегистриран артефакт без национално значение следва ли??аване от свобода до 4 г. и глоба от 2000 до 10 000 лева.

Затвор до 6 г. чака онези, които продават културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана. Глобата е до 20 хиляди лева. Наказанието се налага и на тези, които купят подобен предмет. При рецидив или когато бъде установено, че нелегалната търговия с антики е извър??ена по поръчка или в изпълнение на организирана престъпна група, както и когато целта е предметът на престъплението да бъде изнесен извън граница наказанието в тези случаи е затвор до 10 г. и глоба от 5000 до 50 000 лева.

Санкции ще бъдат наложени и на този, който без разре??ение изнесе в чужбина културна ценност. Предметът се отнема в полза на държавата, а когато липсва, трябва да се изплати неговата равностойност, плюс глоба.