Търг No 112 – 6 Декември 2018

Търг No 112  –  6 Декември 2018г
Последният търг за 2018 ще се проведе в гранд-хотел „София“, София, ул. „Йосиф Вл. Гурко“ № 1, зала „Триадица“, ет. 1.
Оглед от 18:18ч
Начало от 19:19ч
_____________
– Поместеният каталог е изцяло извадка на книжния такъв, който ще бъде на разположение на регистриралите се за търга на 6 Декември.
– Начините за участие са описани на последната страница.
– Книжният каталог е съставен от 56стр и е отпечатан на 01.11.18
забележка: АК „A&M“ има право да оттегли и/или промени дадена позиция (LOT), ако счита това за необходимо, и/или ако предложената позиция (LOT) не отговаря на критериите на Аукционната къща за допускането ѝ до Аукцион.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОЗИЦИЯ
Златю Бояджиев (1903 – 1976)
„Възрастен мъж с шапка“, 1962г., м.б./пл., 53х45 см.
Подпис и дата
Estimate: 8.000 – 8.800

АКЦЕНТИТЕ в този Търг:
LOT 07
Владимир Рилски (1905-1969)
„МОМИЧЕ НА ПОЛЕТО“, 1942г, маслени бои върху шперплат, 100х100cm
Подпис и дата
(Монографирана)

Историята на Павлина Делчева-Вежинова е публикувана в списание „АРТизанин„, брой 5 (Февруари 2018):

Детството ми премина по един прекрасен начин – книги по рафтовете, картини по стените и звука на пишещата машина.
Но какво е да живееш „под“ картина. Под хубава картина.
За мен Тя беше неизменна част от дома ми – сядах под нея, минавах, без да я поглеждам. Все там си беше – над бюфета, а по-късно, когато престанахме да палим камината, бе качена над нея. Всеки, който идваше вкъщи, непременно се спираше и питаше „Коя е Тя?“. Така и не разбрах за коя точно „Тя“ питаха – картината или жената, – но пък постепенно от разказите на майка ми научих Нейната история.
Тя, картината, има много имена. Отзад неизвестна ръка я бе надписала с молив „На открито“, аз винаги съм я знаела като „Портрет на Весела Сярова“, а по-късно незнайно защо е получила и наименованията „Момиче на полето“ и „Жената в бяло“.
С нейния автор, Владимир Рилски, мама се бе запознала през 1946 година като студентка в Художествената Академия, където той вече преподавал. Явно доста често е използвал за модели и студентите си, тъй като мама имаше още един портрет от него, датиран 1948 г. А въпросната картина, започната през 1942, била всъщност портрет на Веселка Сярова, но Владо Рилски все нещо не харесвал и помолил майка ми да му позира за ръцете и краката, а май и за прическата. Тогава вече след „поправката“ я е приел за завършена.
Защо Тя е останала в къщи? Дали е подарък от художника, или татко* я е откупил, не зная. Аз просто живеех под Нея.
Годините минаваха, един по един напускахме апартамента на „Раковски“. Тя също. Вече висеше в дома на майка ми на съвсем друга улица. В края на 70-те години бе показана на изложба на Владо Рилски и бе описана в монографията за него. На няколко пъти предлагали да я купят, но мама отказвала и никога не ми спомена кои са били мераклиите или техните посредници.
Но явно те не бяха забравили. Скоро след смъртта ѝ вратата на апартамента бе разбита. Професионална работа – чиста и с вкус. Само картини и антикварни вещи.
Картината от детството ми. Мислех, че повече няма да я видя, но след като се вдигна шум, Тя изскочи от някъде. Кой я е донесъл и на кого я е оставил – от полицията не ми казаха. И те си имаха своите канали.
Картината се върна, но вече не беше Моята. Годините бяха променили Нашите отношения и аз вече не живея под Нея. Сбогувахме се и Тя си отиде от мен.
Не зная кой сега седи под нея, кой я гледа, кой й се радва. Дано да е с обич, а не само с колекционерска страст.
Това е историята на картината, под която някога аз живях. Няма поука. Има просто история.
* – Павел Вежинов, писател (1914-1983)


снимка 1: Виолета Молнова в Академията, 1947

снимка 2: Малката Павлина Вежинова с книжка, 1954, София
____________

АКЦЕНТИТЕ в този търг
LOT 49.
Петър Морозов
„Хвърковата чета на Бенковски“, (вероятно 1910), м.б./пл., 75х120cm

„Хвърковатата чета на Бенковски“ е откупена от цар Фердинанд и той плаща за нея със златни наполеони. Критиката (а може би и завистта) в лицето на придворния художник Г.Е. (Георги Евстатиев) намира кусур в платното – според него невъзможно е всички крака на конете да бъдат във въздуха по този начин. Авторът Морозов е засегнат – композицията му е метафорична, той е искал да покаже полета, летежа на конната чета на Бенковски. Забележката на Евстатиев го амбицира и той рисува вариант – по-голям от първата картина, на която краката на конете са „канонични“. Новата версия купува от него царски офицер. На него Морозов дава писмо, в което пише:
От царския доставчик на шоколад – господина Велизара Пеевъ получих донесение, че последната ми картина закупена от НВ е била обект на критики от г-на Евстатиевъ (Георги). Последното ме натъжи дълбоко и ме накара да направя некои сравнителни бележки. Впоследващи приказки и срещи реших за направя вариант, па белким млъкнат онез, коит не само не могад да възприемат светлите идеи и величавий болгарски дух, но и всечески пречат на рисувателното изкуство у нас. Е ли бех некой наблюдател на животни, щех ли да обърна внимание на такива незначителни бележки, че е невъзможно конете да препускат по този начин.
Ще бъда радостен да споделя, че съм показал новата чета на близките ми – Пенчо Койчев, Елина Пелина и Божиновъ. Те бяха всячески възторжени от дялото ми

Горната „Хвърковата чета“ е във Национален Военноисторически музей
Отляво надясно: писателят Елин Пелин, карикатуристът Александър Божинов, архитект Пенчо Койчев и худ. Петър Морозов

2 мнения за “Търг No 112 – 6 Декември 2018

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *