НЕУДОБНАТА ИСТИНА

(Не)Удобната истина за картините на Игор Марковски


Една бележка публикувана тук (на 23 септември), разгласена в Лицевата ми Книга (както казвам на facebook) дължи някакво обяснение, както и продължение.
*************************************************

Тази статия, която ще прочетете тук НЯМА да бъде публикувана в нито една медия, защото медиите се обслужват от анонимни журналисти, които отгоре на всичко получават готови интервюта, готови статии и дори не се подписват под тях…

1. КАРТИНИТЕ на Игор Марковски

Заявявам, че притежавам богата колекция от произведения на българското изобразително изкуство, която съм наследил от дядо ми (академик Венко Марковски), за което имам съответните документи, а също така съм имал честта и удоволствието да я обогатявам през годините. Много от картините съм подарил, други съм продавал, като съм спазвал всички закони на Република България. Вероятно повече от известните хора в тази страна имат някоя и друга моя картина, същото се отнася и за институции, включително банки, а в началото на демократичните промени дори БНБ купуваше картини, за да ги подарява на световно известни личности, които посещаваха нашата страна, по същия начин действаше и Министерски съвет, Народно събрание и т.н.
За да се разграничат нещата създадох фирма „Аполон и Меркурий“, която по-късно премина в Аукционна къща и художествен салон „Аполон и Меркурий“. За историята на фирмата можете да прочетете на нейната страница – www.am-bg.com.
Няма да ви занимавам с автобиографията ми, какво съм учил, какво съм работил, как съм живял – това не е работа на тази статия.
Който иска може и знае как да се запознае с подробности.
Последната година (2015) обаче се случиха събития, които много напомнят за тъмните дела в една друга история с един друг край.
Просто видях репортаж по телевизията как изнасят от трезорите на КТБ (Януари 2015г) картини между които познах лично (разбирай собствени!) мои. И когато се появих по същата тази телевизията (първо в предаването „120 минути“ по bTV при г-н Св. Иванов) моменталически се задействаха могъщите пипала на Октопода, тъй като на другата сутрин в 9:30 бях посетен на домашния си адрес от представител на отдел „Следствен“ при СГПрокуратура с призовка да се явя веднага на разпит. Не си мислете, че съм се крил – напротив – обадих се и отидох с три часа по-рано на тази тяхна покана за среща – очевидно, за да покажа и да докажа, че нямам какво да крия. Разпитваха ме около 150-160мин след което подписах протокол (от разпита) два листа, т.е. две страници и половина. Въпросите се въртяха предимно около това къде точно съм си държал картините в трезора на КТБ, от кога и дали имам съответните документи за това. Документи не само че имам, но и ги предадох (със съответен протокол и опис) същата седмица (в сряда, в 13:39ч) Почти веднага след това ми се обадиха приятели, за де ме попитат дали съм прочел извънредно „интересната“ статия във вестник „Всеки ден“, където съм обруган, закован на стената и само някой трябва да извика „Огън!“. Интересното е, че в статията се бяха позовали на „източници от следствието“ и обясняваха документи, които съм бил оставил (пак там, в Следствието!!!), като документи с невярно съдържание. Интересно как журналистите написали тази статия са знаели (предварително!) какви документи ще оставя, като е видно, че статията е писана предишната вечер, тъй като сутринта този вестник трябва да е на сергията. Ще оставим този дребен факт на вниманието на същото това следствие. Реагирах светкавично и се обадих на разследващите, за да ги попитам какви са тези „източници на информация“ и ако така ще продължаваме няма смисъл от повече виждания…

След това започнах да чакам. Исках да получа някакво обяснение за изземването на личните ми вещи (в случая картини) от трезора на КТБ, а също така и кое е наложило извозването им (в насипно състояние!) в НИМ. Тук да вметна нещо любопитно. „Професор“ Б.Д. се появи по всички новини, за да покаже на обществеността какви картини „ще придобие НИМ, когато те бъдат конфискувани от Цветан Василев, като лично ще настоявам този портрет на малкия Борис III, рисуван от Мърквичка да остане в НИМ“ (край на цитата, по репортаж от телевизиите). Творбата „Момче с дървено конче“, рисувана от Мърквичка, подписана и датирана (1888г) е невъзможно да изобразява Цар Борис III като малък, поради една единствена причина – Борис III е роден на 30 януари 1894г., т.е. 6 (ШЕСТ!) години след като тази творба е нарисувана. Да оставим настрана еуфорията на „проф“ Б.Д., както и сляпото угодническо навеждане на медиите. За това след малко.

Във времето от Януари до днес – 28 Септември 2015г се случиха други неща, които са необясними за мен:
– от страна на Следствието – пълно мълчание;
– от страна на медиите – обругаване (по-долу ще прочетете сами), с изключение на сайта „Афера“, които си правят собствено проучване;
– Получих искане от НАП (и него ще видите по-долу като първоначална страница) като бяха добавили нарочен текст свързан с картини (разбирай произведения на изкуството);
– Отговорих на НАП – внесох моят отговор на 1 Април т.г., който се състои от 18 страници и с допълнение два класьора с общ обем 630 листа, или около 1000 допълнителни документи, съответно всички заверени и подписани.
– По закон отговор от НАП би трябвало да дойде до един месец – т.е. – очаквах го в началото на месец Май. Май мина и замина, Юни също, и изведнъж през Юли, докато съм в отпуск, се е получило съобщение от друг НАП (в смисъл не по местоживеене), който вече иска ревизия на същия този период за който беше искането (5 години назад във времето). Ревизията включва и съпругата ми.
– Няма лошо – имат право да проверяват, заради това са и контролни органи. Нямам и какво да крия, поради простата причина, че за целия си съзнателен живот никога не съм крил каквото и да е. „Лошото“ е, че НЕ притежавам яхта, нямам „Бентли“, нито имоти зад граница, още по-малко авоари в чужди банки, не си крия лодките в заливите на Гърция, парите, които изкарвам с труда си, както и от хонорари, както и от продажба на лични (собствени!) картини инвестирам в семейството си и отново в картини. Живея в апартамент (под 100кв.м.!!!), който съм закупил през 1995г, който съм заложил в банка (и тя НЕ е КТБ), за да изтегля кредит и да купим т.нар. „морски“ апартамент (под 80кв.м.) Семейството ми се състои от четири човека, съпругата ми работи, а децата учат, т.е. те нямат приходи. Нека НАП си проверява. А защо проверява? Не е ли защото картините са ми били в трезора на КТБ? Изобщо всичко свързано с КТБ се проверява. Вероятно поради това, а и защото притежавам някаква дарба (като леля Ванга, гледам че всичко се свързва с нея напоследък), съм си закрил всичките си сметки в същата тази КТБ през месец Февруари 2011г, демек три години преди тя да бъде обявена в несъстоятелност. Каква прозорливост, нали?

2. КАРТИНИ и КТБ

Ето какво се появи по медиите до този момент:

9 Февруари 2015г, сайт „Афера“

….Публикувано на 09.02.2015 / 21:49

http://afera.bg/%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4.html

„ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РАЗСЛЕДВАНИЯ“ ЗА ЕДИН ГРОШ. Има ли в кабинета на Делян Пеевски в ИПК „Родина“ 30-40 картини на Цветан Василев? Подарил ли е Делян Пеевски часовник на Цветан Василев за „някакви си“ 160 000 евро?

Прокуратурата очевидно има удобни екипи от журналисти с които си контактува и им пласира контролирана информация.
Тези дни стана ясно, че Цветан Василев бил колекционер от сериозен мащаб. Имал картини (за тях след малко), имал имоти (които не надвишават 6-те апартамента на Цветан Цветанов), имал и над 1000 монети.
Журналята с охота беше извикана на поредната „шумна“ акция при извозването на картините от помещенията на КТБ – да гледа, да снима и да публикува информация с охота разказвана от „техни източници“ от СГП, отдел „Следствен“, както и от професор Божидар Димитров, който в четири поредни изказвания пети пъти направи различни коментари, а седмица по-късно се отметна от думите си.

Припомняме само, че Божидар Димитров рече и отсече, че „колекцията на Цветан Василев ще бъде конфискувана в ползу роду, а е, те тая картина на Мърквичка, с изображението на малкия Борис III, той ще настоява да остане в НИМ, защото „там е нейното място“. Оказа се, че картината е рисувана през 1888 година, а Борис III е роден 1894 година.
Оказа се също, че колекцията няма нужда да бъде идентифицирана, както твърдеше проф. Божидар Димитров, тъй като няма такъв закон, който да те накара да правиш подобни стъпки, а после се оказа, че това изобщо не е колекция (негов цитат), а просто набор от картини, от които има доста подаръци (не са посочени като бройка, колко са подаръците към Василев), включително от майката на депутата Пеевски – Ирен Кръстева, Гриша Ганчев, както и други родни знаменитости.
Игор Марковски се появи под светлината на прожекторите миналата неделя по bTV и заяви, че 275 броя картини от (колко, никой не казва и не е ясно) пренесените по най-брутален начин в камионетки, са негови и са на отговорно пазене в трезора на КТБ от месец май 2007 година. Той показа договор с Цветан Василев, както и наследствен документ от 1986 година. Тази неделя Игор Марковски беше гост и в Нова ТВ, като го придружаваше Явора Стоилова (дъщеря на Васил Стоилов), която потвърди, че е продала на Марковски огромната си колекция от баща си, както и че му е подарила много картини, тъй като той е помагал безвъзмездно на нейното семейство. Известно е, че Васил Стоилов и дядото на Игор – поетът Венко Марковски – са били семейни приятели.
Моментално медии, близки до един масивен депутат, започнаха яростна атака срещу Марковски, като го обвиниха, че има договор, който е сключил с Цветан Василев, обаче бил сключен тези дни /?!?/ и че се опитва да прибере картините му, които дори вече били платени от Василев (на ръка!) на Марковски, като така им казали, ти, да видиш, от Прокуратурата. Намесиха се „сигурни източници“ и от т.нар. „арт среди“ – видни „експерти“ и „изкуствоведи“, ама безимени, неясно защо.
А сега, благодарение на нашите брилянтни източници, да попитаме и ние нещо, съвсем елементарно:
– Колко са картините, които притежава Василев? Кажете бройката им?
– На репортажите, излъчвани по телевизиите, ясно се виждат инвентарни номера, които далеч надхвърлят 400, например има картина с номер 726 – значи ли това, че картините са над 700? Над 800? Някъде се появи, че са над 2000, вярно ли е? Къде са останалите картини? Къде се съхраняват?
– Вярно ли е, че освен че е получавал картини за подарък, Цветан Василев е и подарявал? Вярно ли е, че в кабинета на Делян Пеевски в ИПК „Родина“ има картини, които са 30-40-50? Колко точно? А кои от тях са му подарък от Цветан Василев? Вярно ли е, че Пеевски е пращал арт-търговци да му търсят картини от Димитър Казаков и Златю Бояджиев, тъй като събирал картини само от тези художници? Как ги е купувал? С договори? Плащал е на ръка? Имал ли е необходимите документи? А сертификати за автентичност? Вярно ли е, че в резиденцията на депутата в един хотел с немско име има само такива картини?
Вярно ли е, че е закупил от Павел Митков (художник, близък до Президентството) 50 картини? С договор ли са закупени? Как е платил? На ръка?
– Днес в. „Всеки ден“ разказва, че картините, които си иска Игор Марковски струват 5 милиона лева. Кога направиха оценка? Нали картините били съмнителни? Как тогава се прави оценка на ментета? Или това е нарочно внушавано, за да може тези картини да бъдат оценени на ниски цени, занижени и после да се направи необходимото и да отидат в кабинета на някой друг?
– Пак там – в. „Всеки ден“ – се твърди, че Игор Марковски взима картините и ги връща на Цветан Василев? Как точно? На Централна гара ги товари на вагони и ги праща в Белград?
– Из медиите написаха, че Цветан Василев имал 1000 монети колекция. Една от тях струвала 8 милиона евро. Това прави 16 милиона лева. За една монета! Колко по-лесно е да се намери „арт-търговец“, който да вземе една-единствена монета и да я занесе на Цветан Василев, а не да товари 300-400 картини на вагона и да ги транспортира до Белград. За това сетиха ли се Братя Грим и другите писатели от отбора на журналята? Или това не ви го подсказаха от централата?
– В. „Всеки ден“ има точна информация коя картина колко е струвала. Дават пример със „спорна“ картина на Мърквичка – посочват 18000 евро. Откъде знаят, че Цветан Василев е платил тези пари за тази картина? Ще ви отговорим, защото и ние имаме брилянтни източници – Цветан Василев е бил господар на къщата КТБ и абсолютно всичко е било заприходено в специални каталози. Имало е каталог и на картините. Под №№. Както и коя картина къде се намира – дали в трезора, дали в кабинет, дали някъде другаде. Той е правил застраховки на ВСИЧКИ картини, рисунки, монети, статуетки, прословутото бюро на Буров, личните вещи на Буров и т.н. и е посочвал цена, на която иска, тези предмети да бъдат застраховани. Съответно е плащал премия на застрахователя. За това обаче „разследващите“ не са се сетили. Защо? Любопитна подробност – ВСИЧКИ подаръци към Василев също за застраховани! За какво му е на Василев да застрахова и подаръците?
– Има и още обаче – какво е получил Цветан Василев лично от Пеевски като подарък? Не, не е картина, напротив – Цветан Василев е подарявал картини на Делян Пеевски – а Делян Пеевски му е подарявал ръчни часовници. Например само един от тях е струвал „някакви си“ 160000 евро (сто и шестдесет хиляди), към 3200000 лева. Тези часовници дали са били застраховани? А къде са? И какъв часовник носи на ръката си Пеевски? Колко струва той?
– Има ли произнесена присъда по дело срещу Цветан Василев в която се казва, че той е осъден и неговото лично имущество се конфискува? Май няма. Но е удобно да се правят шумни и показни акции – или да се отклонява вниманието – например с „опити за убийство“.

Afera.bg

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
вестник „Всеки ден“ (съответно и сайт)

http://www.vsekiden.com/166512

…..

Цветан Василев пробва да открадне картини за 5 милиона с помощта на Игор Марковски

09.02.2015 09:30   6   19890

Банкерът и арт дилърът опитват да измъкнат 275 ценни платна

Цетан Василев се опитва са открадне от държавата нови 5 милиона лева с помощта на Игор Марковски, показва разследване на вестник „Всеки ден“. Скандалният банкер, който източи КТБ и завлече десетки хиляди българи, а после позорно избяга и се скри в Белград, прави нагли постъпки да си върне 275 ценни картини, съхранявани в банката. Всички тези платна са купувани с пари от КТБ, тоест на вложителите, но за тях липсват документи. Цената на картините е приблизително около 5 милиона лева, а сред тях има истински шедьоври с единична цена от порядъка на 40-50 000 лева.

За да успее да открадне картини за около 5 милиона лева, Василев е активирал близкия си приятел – брокера на изкуство Игор Марковски. Преди седмица той хвърли бомбата, че е собственик на 275 от „арестуваните“ платна, които бил депозирал на съхранение в КТБ с договор с Цветан Василев. Марковски даже размаха някакъв лист с подписа на банкера. Тези дни Игор продължи да лъже безсрамно, като включи в хора и дъщерята на покойния художник Васил Стоилов – Явора.

„На всички ни е ясно, че твърденията на Марковски са абсолютна лъжа. Той обаче попада в страшен капан, защото на практика извършва престъпление, което лесно може да бъде доказано. С идеята да помогне на Цветан Василев да открадне картини за 5 милиона лева, Игор лъжесвидетелства и показва напълно фалшиви документи“, коментират експерти.

Прокуратурата вече 2 пъти е викала на разпит търговеца на картини. Възможно е да му бъде повдигнато обвинение за това, че дава лъжливи показания и депозира документи с невярно съдържание. Измамата е съшита с бели конци и лесно може да бъде оборена.

Според запознати цялата тази безумна акция е била измислена от един от адвокатите на Цветан Василев в средата на януари, когато по нареждане на прокуратурата картините бяха извадени от КТБ и оставени на съхранение в НИМ и културното министерство. Идеята е Цветан Василев да успее да измъкне някои от най-ценните картини в сбирката, купувана с парите на вложителите в банката. Затова е потърсена и помощта на Игор Марковски, който от години е сред най-големите търговци на изобразително изкуство у нас. С фалшивия взаимен договор, който той показва, излиза, че картините са негова собственост, а не на КТБ.

„Да, наистина, голяма част от тези картини са били на Игор. Той обаче ги е продал на Цветан Василев и си е получил парите за това. Липсва документ, защото е плащано на ръка. Марковски може да си навлече големи неприятности с това“, коментират в арт гилдията.

Служители в банката си спомнят, че Игор е идвал кажи-речи всяка седмица в централата на КТБ. Винаги мъкнел със себе си десетина картини, които се опитвал да продаде на банкера. Почти винаги успявал. Цветан Василев му плащал на ръка, като се разпореждал по телефона да му бъдат доставени пари от касата. Как са оправяни счетоводно после тези неща, той си знае. Някои от картините банкерът взимал със себе си, но по-ценните екземпляри оставял да висят по стените в банката.

Всички, които са в бизнеса с изобразително изкуство, се смеят на изявлението на Игор, че е оставил платната на съхранение в трезора на банката. „Това е нелепо! Та нали трезорите са в приземни помещения, без осветление! Картините биха изгнили – никой собственик няма да ги остави за повече от месец-два. А те уж били стояли там 5 години – пълна глупост и лъжа, на която няма да се вържат дори първолаци“, коментират експерти от бранша.

В интервю, излъчено миналата седмица по Би Ти Ви, Игор Марковски казва, че картините не са идентифицирани в Министерството на културата, защото не ги продава. Някои, твърди той, е продавал „много отдавна, преди 2009 г., преди да влезе в сила Законът за културното наследство“. Законът за културното наследство е в сила от 10 април 2009 г.

Да, обаче в думите му има противоречие. Оказва се, че на 10 декември 2009 г., цели 8 месеца след влизането на закона в сила, той се опитва да продаде една от картините на търг, без да я е регистрирал в Министерството на културата. Става дума за изящната творба „Момче с дървено конче“, дело на Иван (Ян) Мърквичка. Датата на аукциона на фирма „Аполон и Меркурий“ (собственост на Игор Марковски и Димитър Фицов) е 10 декември 2009 г. в зала „Триадица“ на Гранд хотел „София“.

Портретът е предложен на купувачите с цена 29 250 лв. или 15 000 евро. Работата е описана и в специалния каталог, съпровождащ търга. Собственикът й не е успял да я продаде и я е оттеглил. Днес същата тази картина е в колекцията на КТБ, задържана от прокуратурата. Според източник на „Всеки ден“ платното е било продадено на Цветан Василев през 2010 г. за 18 000 евро. Между другото, според някои търговци на изкуство работата е със спорна автентичност.

Миналата седмица прокуратурата е започнала проверка дали документите на арт търговеца за собственост на картините от КТБ са истински. Съмненията на магистратите са, че контрактът за съхранение на произведенията е сключен след затварянето на трезора, а акцията на Марковски сега цели връщането на произведенията в ръцете на бившия собственик Цветан Василев.

„Игор лъже като циганин! Дори след като КТБ бе затворена, всеки клиент имаше достъп до трезорите, за да си прибере нещата. Защо месеци наред той не си е потърсил картините, ако наистина те са били в трезора?! Ясно е, че се касае за нагла измама“, коментират запознати. Има и още нещо, което според прокуратурата изглежда съмнително. Дори да се приеме, че е имало договор с Цветан Василев, защо тогава картините са висели по стените и в кабинетите на директорите, включително и в личния офис на банкера, а не са се пазели в трезора?

(бележка: Под достойнството ми е да отговарям на подобен род писания, които са отгоре на всичко подписани като „екип“, най-малкото защото в изданията подвластни на един човек никога няма другата гледна точка, нито пък правото на отговор е спазено! „Стилът“ на статията е очевидно злобен и тенденциозен. Бая лъжи има написани. Само да вметна – бил съм на разпит /като свидетел/ точно 1 (ЕДИН) единствен път в отдел „Следствен“ към СГП)

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
3. Сайт „Площад Славейков“
http://www.ploshtadslaveikov.com/igor-markovski-prodaval-sam-i-sam-poda/
(внимателно вижте, че това интервю продължава на три страници)

……….

Игор Марковски: Продавал съм и съм подарявал картини на Цветан Василев

Те не се съхраняват в трезора на банката, по договора, който имам

Диляна ДИМИТРОВА 09.02.2015

„Дядо ми не е търгувал с картини. Повечето от картините, които ми остави през 1988 г. (той почина на 7 януари) са предимно подаръци през годините. Самият той е купувал картини от художници, които е познавал и с които е бил приятел, както и е разменял картини с други негови приятели от средите на художниците или писателите“, казва Игор Марковски.

Коментирано: 5 пъти Четено: 1369 пъти

Сложен казус изплува около картините, конфискувани в началото на януари от Корпоративна банка, за които се твърдеше, че са на Цветан Василев. Търговецът на изкуство Игор Марковски заяви в предаването „120 минути“ по Би Ти Ви на 1 февруари, че много от платната са негово притежание.

Марковски твърди, че има документи за 273 от прибраните по нареждане на прокуратурата творби. Сред тях е и платното с момче и дървено конче, подписано от Ян Мърквичка. Според него картината му била оставена от дядо му. Ценните произведения обаче нямали сертификат, защото Марковски не ги продава – според Закона за културното наследство картини, създадени преди повече от 50 години, които предстои да бъдат продавани, подлежат на задължителна идентификация. Това платно на Мърквичка обаче все пак е предлагано на търг на Аукционна къща „Аполон и Меркурий“.

Марковски разкри, че е продавал картини на Цветан Василев. Но тези в случая били негови и не ги продавал, оставил ги в трезора на банката през 2007 г. В телевизионното студио гостът показа препис на оригинала на договора за картините, подписан от Цветан Василев.

Игор Марковски обяви намерението си да съди Цветан Василев за това, че не е могъл да си вземе картините от банката. След изявлението му от прокуратурата са викали три пъти Марковски да дава показания за картините, прибрани от КТБ.

Поканихме арт търговеца да даде интервю за „Площад Славейков“, което той прие да бъде в писмена форма. Предлагаме ви отговорите му, както и репродукции на онези картини в Историческия музей, за които Игор Марковски потвърди пред нас, че са негови. Утре ще ви покажем и останалите, които успяхме да заснемем.

– Г-н Марковски, защо беше нужно да съобщавате по телевизията, че искате да си приберете картините от КТБ, а не го направихте без шум в медиите?

– Телевизията се казва bTV, предаването „120 минути“, те ме поканиха на разговор.

– Всички се питат защо отложихте толкова много новината, че част от картините в трезора на Корпоративна банка са ваши?

– Тя не е отложена. През декември 2014 г. изтича договорът ми, а през януари 2015 г. се правят процедури за връщането на картините ми.

– Защо не прибрахте притежанията си от трезора по времето, когато го направиха останалите клиенти на КТБ? Защо го правите сега, 3 месеца по-късно?

– Те не се съхраняват в трезора на банката, по договора, който имам. Адвокатите ми казаха, че имам правна възможност да си поискам картините след като изтече срокът на договора, а това стана в края на месец декември 2014 г.

– За всички платна ли разполагате със сертификат за автентичност? Имат ли документи за произход, които проследяват всеки техен собственик (провенанс)?

– Сертификат за автентичност за какво се изисква, бихте ли ми казали? На кого трябва да го предоставям? В КТБ и по различно време е имало различен брой картини, които са моя собственост. По приложение към него от месец март 2014 г. съм оставил 275 (двеста седемдесет и пет) картини. През годините – от 1986-а до 2014-а съм придобивал и закупувал картини, за които имам надлежните документи. След спирането на търга на Аукционна къща „Аполон и Меркурий“ на 27 Май 2010 г. умишлено не съм допълвал личната си сбирка с нови покупки. Част от тази сбирка се намираше и в трезора на КТБ. Пак да повторя – част. Цитирането от Вас на „провенанс“ го имам – първо с документ, подписан от моя дядо – за картини, които са ми дарени от него; второ с договори за покупко-продажба на картини, различни от дарените ми; трето и с дарителски документи, които изобщо не се отнасят до първите два случая.

– През годините случвало ли ви се е да покажете тези картини на експерти от НХГ, които да потвърдят сега, че са ваши?

– Вероятно някои от тези творби са виждани от експерти, когато не са били моя собственост, за което нямам данни. Между другото само експертите от НХГ ли са меродавни и лицензирани? Но ако имате конкретно питане за конкретна картина – моля, питайте. Но си спомням, че на един търг на „Аполон и Меркурий“ идваха експерти от НХГ, за да видят всички предложени картини и сигурно са виждали и някои от тези, които сега се иззети.

– Притеснявате се, че след време може да ви върнат копия. Защо не поискате комисия от НХГ да прегледа картините в НИМ, за да докаже автентичността им?

– До този момент съм видял около 10-15 картини и то предимно по телевизията или по снимки из медиите, между които съм разпознал няколко, които са мои. Не съм виждал опис на картините, които са иззети, не съм виждал реставраторски протокол от изземването (каквато е практиката и законовата наредба), не са ме поканили в НИМ (все още) да кажа и покажа кои точно творби са моя собственост. Хубаво би било да има комисия, която да се произнесе по състоянието на платната, тяхната цялост, опазването им и т.н. Едно нещо ми направи впечатление обаче – картините бяха показани как се пренасят една по една, а в трезора ги бях оставил пакетирани, например по 4-5 или повече, така както е практиката по света за опазване на подобен род предмети на изкуството и всичките бяха опаковани надлежно.

– Прокуратурата се съмнява, че договорът ви с Цветан Василев е сключен след затварянето на трезора. Какво точно пише в договора ви?

– Договорът ми е конфиденциален и е предаден на съответните органи – отдел „Следствен“ към СГП. Не съм виждал, нито прочел становище на Прокуратурата относно този договор. Вие го казвате това и то преди да съм предал документите на Прокуратурата. Това е много странно.

– Договорът е сключен по времето, когато Цветан Василев е бил председател на Надзорния съвет на КТБ. Защо договорът ви не е с шефа на трезора?

– Не съм следил по медиите като какъв е бил (и на каква позиция) на 31 Май 2007 г. г-н Василев, нито ме е интересувало това. Договорът ми е личен.

– Истина ли е, че картините ви са били окачени по стените на директорските кабинети в КТБ? Ако да – защо? Картините са били пазени в трезора, или са били дадени под наем на банката?

– В договора ясно е написано, цитирам по памет обаче, „че картините/рисунките ще се съхраняват в помещенията на КТБ АД, находящи се в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, като тези помещения са разположени в сграда, разполагаща с денонощна физическа охрана и/или техническа система за сигурност.“ Държа да кажа, че до март 2014 г., т.е. за седем години не съм имал претенции към нито една картина/рисунка, която да е била наранена или нещо подобно. Виждал съм картини по стените в банката, така както са ги виждали и онези, които са влизали там, също съм виждал картини и в приемната, но тези картини не са били лична моя собственост.

– Казахте по Би Ти Ви, че картините ви са застраховани от Цветан Василев, как е възможно това да стане, ако не са негови?

– Да, има такава клауза в договора, клаузата е по смисъла на член и алинея от Кодекса на застраховане, но не мога да го цитирам наизуст. Не съм виждал договор за застраховане, тъй като това не се отнася до мен, а е било желание на г-н Василев.

– Продавал ли сте картини на Цветан Василев? Правил сте го в качеството си на физическо или юридическо лице?

– Да, продавал съм картини на г-н Василев. Тук нещо интересно да Ви кажа – откакто правим търгове и печатаме каталози, ги пращаме до всички банкови институции в страната с покана, включително до техните шефове. Пращал съм и на г-н Василев. Нито веднъж не е присъствал на наш търг, нито някой се е представил, че ще участва вместо него. Имал съм и друг куриозен случай – когато закупих и оставих в трезора на КТБ част от колекция „Васил Стоилов“, която беше взета обратно от наследниците на художника от Националната галерия за чуждестранно изкуство. Тогава Василев ме попита дали ще му продам автопортрета на Васил Стоилов и категорично му отказах. Виждам, че не питате каква е тази колекция „Васил Стоилов“ и не Ви прави впечатление, че тя е взета от наследниците обратно от държавата. Вероятно това е друга тема. Но да се върна на първата част от вашия въпрос – продавал съм картини на г-н Василев само и единствено като физическо лице.

– Виждал ли сте колекцията на Цветан Василев, кои са най-интересните творби сред тях?

– Вие знаете ли дали той е имал колекция? Каква точно? Защото чета, че е имал колекция от монети. В този смисъл ще бъда много конкретен – не съм виждал колекция на Василев от каквото и да е, включително монети, но на входа на банката във вътрешното фоайе съм виждал няколко шкафа и в тях множество малки пластики. Никога не съм ходил на гости на Василев, за да видя колекцията му, ако се предполага, че човек все някъде я държи тази колекция.

– Знаете ли кои са експертите, помагали на Василев за закупуването на колекцията му?– Изобщо не знам, нито съм се интересувал.

– Сред неговите картини има много подаръци, има ли между тях и от политици?

– В трезора, определен за държане на картини, съм виждал и други картини, оставени там. Някои от тях с надписи. От медиите научих, че е имало картини, които са били подаръци за Василев. Също не крия, че съм му подарявал картини през годините, предимно за неговия рожден ден, ако Ви интересуват мога да Ви ги кажа – това са рисунки от Васил Стоилов, две маслени творби, едната на Борис Денев, а другата на Марин Устагенов, както и един ескиз на Светлин Русев, изпълнен с акварелни бои.

– Каква е причината според вас да не позволяват на медиите да снимат всички картини, прибрани от КТБ в НИМ?

– Не мога да знам, нито да гадая, но е видно по публикуваните до този момент репродукции, че те са снимани със светкавица, което пък е абсолютно недопустимо за творби, изпълнени с маслени бои.

– Близки ли сте с Цветан Василев? Какъв е личният ви коментар за сриването на КТБ?– Не се занимавам с банково дело. Имах една идея, която предложих на г-н Василев и той ме попита дали мога да му я развия в писмен вид. Идеята беше единствено и само за развитието, съхранението и популяризирането на българското изобразително изкуство. Подготвих се добре и помолих за среща, на която да изложа моите виждания по тази идея. Беше пролетта на 2014 г. Той ми каза, че есента на 2014 г. ще пристъпим към осъществяването на този проект. Събитията, които последваха от юни до края на 2014 г. ме учудиха доста.

– Дядо ви търгувал ли е с картини, защото притежава сбирка, на чиято бройка би завидял всеки съвременен колекционер и търговец?

– Дядо ми не е търгувал с картини. Повечето от картините, които ми остави през 1988 г. (той почина на 7 януари) са предимно подаръци през годините. Самият той е купувал картини от художници, които е познавал и с които е бил приятел, както и е разменял картини с други негови приятели от средите на художниците или писателите – това е било честа практика тогава, а и сега – да размените картини с някой като вас, който се интересува от изобразително изкуство. Много от картините, които ми остави, са с личен надпис и са по повод негови годишнини. Лично той е подпомагал някои от тези художници. Питайте по-възрастните хора, които са били гости в къщата на дядо ми – те ще Ви кажат, че събота и неделя при него имаше върволица от хора. А и за да не останете с някакво грешно впечатление, но и защото Ви интересува твърде много – споменах, че в дарението, подписано от него, ми оставя „1263 (хиляда двеста шестдесет и три) картини, в това число – рисунки, пастели, акварели, маслени бои върху платно/картон/дърво или други техники на автора към дата 10 март 1986 г.“ Това не означава, че всичките тези картини са в мен, в КТБ, или скрити някъде другаде. През годините съм продавал част от тези картини, други съм подарявал, и/или заменял, като съм се старал да обогатявам по някакъв начин тази сбирка.

– Как точно е придобил дядо ви картините на Мърквичка?– Кои по-точно картини на Иван (Ян Вацлав) Мърквичка? Ако имате предвид картината, която показаха по телевизията и за която Вашият сайт написа, че може би е менте, защото платното било ново и творбата блестяла и „ясно се виждало, че отдолу прозирала друга картина“, ваш „арт-експерт“ така бил направил предположението… по снимка (!!!) – дълго има да спорим за това – включително и на живо пред картината, включително и с други експерти, които ще Ви докажат точно обратното! Та тази картина на Ян Вацлав Мърквичка (той все още не е български художник, тъй като се е подписал на латиница, а по това време идва и в Източна Румелия, също тук ясно трябва да се каже, че г-н Божидар Димитров заяви, че това е „малкият Борис III“, а пък той е роден в началото на 1894 г., и все „твърдения“ от този род тук и там….) – „Момче с дървено конче“, подписана и датирана от 1888 г. не е придобита от дядо ми. Впрочем знам и името на момчето, както и цялата история на тази творба. Още нещо – тази творба е участвала на търг на Аукционна къща „Аполон и Меркурий“ през декември 2009 г. и не считам, че творбата е културна ценност по смисъла на закона, защото не отговаря на критериите за това.

– Разкажете ни за други интересни картини от наследството на дядо ви?– Не считам за уместно да разказвам за картини. Предпочитам да ги покажа някой ден, стига да постигна споразумение с някоя галерия, за да видите и Вие някои интересни картини, както и картини, за които дори не сте подозирали, че съществуват.

– Венко Марковски не е ли оставил картини в наследство и на баща ви и брат ви?

– Баща ми – Миле Марковски, загина на 12 април 1975 г. Дядо ми почина на 7 януари 1988 г. Как да остави картини в наследство на баща ми тогава? Какво е получил брат ми в наследство – питайте него или прочетете.

3. КАКВО СЛЕДВА

Какво следва? Вероятно „обезкостяване“, както се изрази виден столичен адвокат, който ме помоли за среща по този казус. Срещата бе неформална, тъй като използвам услугите на друга адвокатска кантора и беше във връзка с негов клиент, който имал търкания с властта относно произведения на изкуството. Очевидно е, че се цели потъпкване, изземване и нарушаване на частната ми собственост – разбирай произведения на изкуството (в т.ч. картини) – а доколкото знам частната собственост е изначало положена в демократичното общество. Но не държавата се опитва да ми вземе картините, не, то това е ясно и на първолаците. Очевидна е поръчката, която е направена от видни и мастите бизнесмени, които се крият угоднически зад други гърбове.
И това е съвсем различно от онази показна акция на лицето Цвинокио, който спретна абсолютно ненужна акция и неговите подчинени нахлуха на частен (!) търг на произведения на изобразителното изкуство на 27 Май 2010г в гранд хотел „София“. Тогава ми заведоха дело, което продължи две години и половина и което има своя край. Очевиден. Ясен. Категоричен. Доказа се пред най-висшия орган на тази страна, че не съм нарушил нищо. Я пак да повторя – НИЩО! Присъдиха ми обезщетение по това дело. До този момент не съм получил и стотинка. Администрацията е такава. Лихвата се трупа. Има и други дела по този случай, които съм завел. Вървят и те…
Чиновници от М.К. обаче се опитват (и тогава и сега) обаче да спъват дейността ми като Аукционна къща. Пращат комисии, писма, заплахи, подставени лица, които да ме „наблюдават“, правят ми намеци, „натвърди“, всячески се опитват да ме откажат да се занимавам с това. Очаквам проверка (по етапен ред) на всички фирми в които съм участвал някога след 1989г. И всичко това, за да докажат на #кой-то трябва, че работят по този случай. А случаят е много елементарен – онзи, който не е с нас е против нас.
И защото си пиша всичко (черно на бяло) и си казвам всичко (във всеки един разговор, включително и тук – из страниците на facebook, или както казвам на социалната мрежа – Лицевата Книга) сега правят „мероприятия“. И ако отминавам злобата из написаното, очевидните заяждания и т.н. се чудя дали ще постъпят като сталинисти или като пълни простаци. Впрочем каквото и да направят – думите все ще останат някъде. Някой нов Гьобелс ако се появи (а чувам, че има вече достатъчно идиоти, които с чест ще вземат медал за тая работа и ще се окичат с това име) дали ще гори картини публично на площада? Дали другарката Милковска от същото това М.К. ще бъде толкова напориста да подскача на един крак в съда и да защитава абсолютно неверните си тези. Доносите продължават…

И нещо важно и съществено – къде беше държавата, когато дарението, което направи фамилията на големия български художник Васил Стоилов, мухлясваше в складовете на галерията за чуждестранно изкуство (сега Квадрат 500) и те си го прибраха обратно. Същото това дарение закупих (и имам документи за това, както имам за всичките си картини). То беше част от тези 275 картини, които съхранявах в трезора на КТБ. За непросветените да кажа (както заявих и в СГП, отдел „Следствен“) – влизате в КТБ, завивате наляво, стигате до стълби, които водят надолу, където се намира т.нар. „Трезор“ на банката. Директно срещу вас виждате три врати. Средната е личния трезор на банкера Буров от време оно. Точно там бяха картините ми. Ако направите рязък завой наляво преди тези три врати има стълби, които са точно три броя (нагоре) и после пак надолу, лек завой вдясно и попадате във фоайе с две бюра и огромна тежка врата. На бюрата работеха служители на КТБ, а зад вратата е Трезора с различни по големина клетки. Клетки за документи, но не и за картини. Направете разликата внимателно. То е ясно, като бял ден, че никога не съм държал картините си в този трезор. Това го написах специално за журналята, която пише статии по указания и наставления и отгоре на всичко това никога не е слизала в тези помещения на КТБ.

Като за финал:
– Готов съм да отговоря на всички въпроси, поне докато мога (физически);
– Вероятно ще публикувам някои факсимилета тук, за да е видно, че нямам какво да крия;

– Ще се посъветвам с адвокатите си кога ще е удачно (и къде) да публикувам списък на всичките тези 275 картини (включително репродукции, т.е. снимки), които бяха в трезора на КТБ, а сега са в НИМ (при „Професор“ Бутафор Димитров), защото току-виж ги забележите в някоя и друга частна резиденция или пък в някой кабинет…
– интервю в btv пред Светльо Иванов – тук:  http://www.btv.bg/video/shows/120-minuti/videos/igor-markovski-povezhda-sadebna-bitka.html

– седмица по-късно  интервю заедно с Явора Стоилова (дъщеря на Васил Стоилов) пред Люба Кулезич – Нова ТВ – тук: http://vbox7.com/play:f32387f0c1

ОЩЕ:

4. ПЪЛЕН СПИСЪК на 275 картини:

КАРТИНИ оставени в КТБ съгласно Договор за отговорно пазене (в момента намиращи се в НИМ), собственост на Игор Марковски (по азбучен ред)

Александър Миленков, „Гора“, началото на ХХв, м.б./пл., 101х141см, Подпис

Александър Миленков, „Скали“, 50х66см, м.б./пл., Подпис

Александър Миленков, „Кремъл“, началото на ХХв., 34х49см, авторска техника, Два подписа и надписи на немски

Александър Миленков, „Гора“, 1916г, м.б./пл., 100х141см, Подпис и дата

Александър Момев, „Старата къща“, 1932г, м.б./к./пл., 30х38, Подпис и дата

Александър Мутафов, „Старата джамия в Дупница“, 1908г, м.б./пл., 50х42см, Подпис „Санде“ (Монографирана в дружество „Лада“)

Ангел Тилов, „Охрид“, 1942г., акварел, 71х100см, подпис и дата

Ангел Тилов, „В Борисовата градина“, м.б./к., 66х93, подпис

Ари (Аргир) Калъчев, „Овчарят“, 1924г., м.б./пл., 103х124, подпис и дата

Ари Калъчев, „Солун – пристанището“, 1919г., м.б./пл., 58х66, подпис и дата

Ари Калъчев, „Портрет на Юлия“, 1919г, м.б./пл., овал

Ари Калъчев, „Край огнището“, 20-те г на ХХв, гваш, 28х28, подпис

Асен Николов – Шопа, „Пейзаж“, м.б./пл., 76х95см

Асен Николов – Шопа, „Пейзаж“, м.б./к.

Асен Попов, „На село“, 1946г., м.б./к., м.б./к., 49х56см, подпис и дата

Асен Попов, „Пъдарят“, 1922г., акварел, 25х22,5см, подпис и дата

Атанас Кожухаров, „Търново“, акварел, 29х40см, подпис

Атанас Кожухаров, „Старият метох“, 50-те г на ХХв., акварел, 51х69см, подпис

Атанас Михов, „Пейзаж“, м.б./пл., 54х64см, Подпис

Атанас Яранов, „Пиета“, м.б./пл., 190х130см, Подпис

Бенчо Обрешков, „Пейзаж от Созопол“, 1947г, туш-перо, 21х26см, подпис и дата

Бенчо Обрешков, „Момиче“, 1947г., креда, 29х23см

Бенчо Обрешков, „Среща“, 1947г., креда, 26х24

Благой Мавров, „Голо тяло“ (символизъм), 1929г, м.б./пл., 96х75, подпис и дата

Бойчо Григоров, „Балчик“, м.б./пл., 63х80, подпис

Борис Денев, „Пейзаж“, м.б./пл., 101х134см, подпис

Борис Денев, „Пред буря“, м.б./к., 35х50

Борис Денев, „Завоят на река Янтра“, преди 1918г, акварел/хартия, 24х26

Борис Колев, „Село под Балкана“, м.б./пл., 51х60, подпис

Борис Колев, „Портрет на седнало момиче“, м.б./пл., 77х67, подпис

(двустранна. На гърба: „Портрет на Майстора“)

Борис Колев, „Градски пейзаж с катедрала“, м.б./пл., 66х54, подпис

Борис Колев, „Жетвар“, 1938г., м.б./пл., 124х120, подпис и дата

Борис Михайлов, „Стръмни скали“, 1914г, м.б./пл., 47х40, подпис и дата

Борис Михайлов, „Градски пейзаж“, 1890г., м.б./пл., 55х38, подпис и дата

Борис Михайлов, „Подранил сняг“, м.б./пл., 34х52

Борис Ненов, „Залив“, м.б./пл., 66,5х93, подпис

Борис Стефчев, „Морски пейзаж“, 1931г., м.б./пл., 28х38, подпис и дата

Борис Стефчев, „Автопортрет с море“, 30-те г на ХХв, м.б./пл., 65х81, подпис

Борис Стефчев, „Край морето“, м.б./пл., 71х121, подпис

Борис Шаров, „Пускане на кораб на вода“, м.б./к./пл., 73х96, подпис

Бочо Донев, „На полето“, м.б./к., 64х85

Бочо Донев, „Портрет на млада жена“, м.б./к., 101х74

Бочо Донев, „Пейзаж“, 1966г., м.б./пл., 49,5х70,5, Подпис и дата

Ваня Васкова – Цекова, „Градски пейзаж (центъра на София)“, м.б./к., 65х80, подпис

Васил Бараков, „Къщи“, м.б./к./пл., 45х63

Васил Даалов, „Созопол“, м.б./пл., 63х80, Подпис

Васил Захариев, „Рилски малинарки“, гравюра върху дърво, 56х43, подпис и посвещение

Васил Иванов, „Пейзаж“, 60-те г на ХХВ, м.б./к., 49,5х71

Васил Македонски, „Пейзаж от Кратово“, м.б./к., 26х19, Подпис

Васил Стоилов, „Портрет на момиче“, рисунка, 65х51

Васил Стоилов, „Портрет на Поп Стоил“ (Бащата на художника), 1933г (Юни), авторска техника върху шперплат, 120х140см, подпис и дата

Васил Стоилов, „Мадона“, 1942г, авторска техника върху дърво, подпис и дата

Васил Стоилов, „Портрет на Явора“ (дъщерята на художника), м.б./пл., к., 38х36

Васил Стоилов, „Одумвачки“ („Задушница“), 1940г., авторска техника върху шперплат, 160х200, Подпис и дата

Васил Стоилов, „Композиция (глава на старец и две фигури)“, 1924г, акварел/хартия, 55х75, подпис, надпис и дата

Васил Стоилов, „Автопортрет“, 1939г, акварел/шперплат, 67х62,5

Васил Стоилов, „Мадона/Жътварка“, рисунка с цветен молив, 44х65

Васил Стоилов, „Голо тяло“, молив/хартия, 49,8х32х3

Васил Стоилов, „Автопортрет“, 1980г, молив/пастел/хартия, 26,2х17

Васил Стоилов, „Етюд за композиция „Епохи“, цветни моливи/кадастрон, 53х64,7

(на гърба: етюд фигура за „Одумвачки“)

Васил Стоилов, „Пейзаж от Велико Търново“, цв. моливи/хартия, 49,5х35,2

Васил Стоилов, „Край реката“, молив, 28х30

Васил Стоилов, „Дървета край реката“, молив, 25х36

Васил Стоилов, „Почивка“, молив, 30х18,5, подпис

Васил Стоилов, „Полянка“, молив, 25х32,5

Васил Стоилов, „Селски двор“, молив, 25,5х35,5

Васил Стоилов, „Старата порта“, молив, 22х30

Васил Стоилов, „Жени на полето“, 22.05.1934г, молив, 21,5х29,5, надпис и дата

Васил Стоилов, „Улица в Търново“, молив, 35,5х25

Васил Стоилов, „Портерт на Олга“, 1975г, авторска техника, 47х34,5, подпис и дата

Вера Лукова, „Благовещение“, 1942г, м.б./дъска, 176х146, подпис и дата

Вера Лукова, „Мадона“, 1935г., м.б./пл., 125х220, подпис

Вера Лукова, „Агънца“, м.б./шп., 54х64

Веселин Стайков, „Китайски пейзаж“, авторска техника/картон, 38х48

Веселин Томов, „Град край морето“, м.б./к./пл., 26х35, подпис

Владимир Вичев, „Пейзаж“, 1941г, м.б./пл., 80х95, подпис и дата

Владимир Димитров – Майстора, „Спящо дете“, м.б./пл., 26х36,

Владимир Рилски, „Манастир“, м.б./шп., 44х52, подпис

Воийн Захаренов, „Село край Рила“, 1941г., м.б./пл., 50х62, подпис и дата

Генко Генков, „Пейзаж“, 1968г, м.б./шп., 54х73

Генко Генков, „Пейзаж“, 1966г., м.б./пл, 51х74

Георги Белстойнев, „Пейзаж“, м.б./к., 52х46

Георги Богданов, „Жито“, 1959г, м.б./к., 50х70, подпис и дата

Георги Богданов, „681г“, авторска техника/пл./ф., 40х80, подпис и надпис

Георги Богданов, „Българка“, м.б./к., 45х35, подпис

Георги Богданов, „Българската държава“, авторска техника/картон, 34х55, подпис

Георги Богданов, „Съвремие“, 1971г, авторска техника/к., 65х96, подпис и дата

Георги Богданов, „Калоян пленява Балдуин“, 1968г, м.б./к., 81х86, подпис и дата

Георги Каракашев, „В парка“, м.б./к., 43х55

Георги Каракашев, „Дворецът в Балчик“, м.б./к., 36х44

Георги Лазов, „Край Рила“, м.б./к., 47х67, подпис

Георги Лазов, „Рилски връх през зимата“, м.б./к./пл., 48х67

Георги Павлов – Павлето, „Алеята“, м.б./пл., 50х60, подпис

Георги Трифонов, „Композиция“, 70-те г на ХХв, м.б./пл., 129х129

Георги Трифонов, „Илинден“, 70-те г на ХХв, м.б./пл., 100х115

Господин Желязков, „Свети Николай Чудотворец“, м.б./пл, 90х64

Давид Перец, „Нощен Париж“, 1971г, м.б./пл., 40х142,5, подпис и дата

Дамян Николов, „Добрият пастир“, 1942г., м.б./пл., 150х125, подпис и дата

Деньо Чоканов, „Търново“, м.б./пл., 80х100

Деньо Чоканов, „Пейзаж“, м.б./пл., 55х69, подпис

Деньо Чоканов, „Каблешковата къща в Копривщица“, м.б./пл., 81х102, подпис и дата

Деньо Чоканов, „Край Тетевен“, 1941г., м.б./пл., 55х67, подпис и дата

Дечко Мандов, „Дамски портрет с шапка“, м.б./пл., 63х47

Дечко Мандов, „Хоро в полето“, м.б./пл., 110х160

Дечко Узунов, „Жена“, акварел, 40х30, подпис

Дечко Узунов, „Акт“, акварел, 50х70, подпис

Дечко Узунов, „Българка“, м.б./к., 50х37, подпис

Дечко Узунов, „Пловдив“, м.б./пл., 103х73

Дечко Узунов, „За вода“, акварел, 65х49, подпис

Дило Дилов, „Моста Трявна“, 1969г., м.б./пл., 100х120, подпис и дата на гърба

Дило Дилов, „Търново“, 1969г., м.б./пл., 100х120, подпис и дата на гърба

Дило Дилов, „Есен в Балчик“, 1969г., м.б./пл., 10х121, печат на художника на гърба

Димитър Буюклийски, „Голо тяло“,

Димитър Гюдженов, „Селянка“, 1927г, м.б./к., 31х24, подпис и дата

Димитър Гюдженов, „Първото Народно събрание, Оборище“ (Първи вариант), 1952г, м.б./пл., 130х180см, подпис и дата

Димитър Казаков – Нерон, „Луд гидия“, 1982г., авторска техника, 104х33

Димитър Казаков – Нерон, „Настроение“, 1985г, авторска техника, 50х50, подпис и дата

Димитър Казаков – Нерон, „Композиция“, авторска техника, 57х69

Дончо Занков, „Морски спомен“, 1929г, акварел, 32х24, подпис и дата

Дончо Занков, „В подножието на планината“, 1945г, м.б./пл., 32х42, подпис и дата

Дончо Занков, „Край река Ерма“, м.б./пл., 60х69, подпис

Дончо Занков, „Село край Рила“, 1939г, м.б./пл., 71х95, подпис и дата

Дончо Занков, „Пейзаж“, 1945г, м.б./к., 27х32, подпис

Евгени Поптошев, „Рибари“, м.б./пл., 152х190, подпис

Евгени Томов, „Площад „Възраждане“ в София“, началото на 60-те г на ХХв, м.б./пл., 101х131

Елена Карамихайлова, „Саломе“, 1911г., м.б./пл., 121х71, подпис и дата

Елиезер Алшех, „Момиче“, м.б./пл., 60х50,5

Жечко Дунев, „Градът“, м.б./пл., 101х76

Жорж Папазов, „Водно конче“, авторска техника/хартия

Здравко Александров, „Пейзаж“, м.б./пл., 80х109, Подпис

Здравко Александров, „Пейзаж“, м.б./пл., 111х81, подпис

Здравко Александров, „Рибари“, 1954г, м.б./пл., 77х99, подпис

Златю Бояджиев, „Пейзаж от Прага“, 60-те год на ХХв, м.б./пл., 46х28

Златю Бояджиев, „Портрет на сестрата на художника“, 1959г, м.б./пл., 44х35, подпис и дата

Златю Бояджиев, „Портрет“, 1971г., м.б./пл., 70х58, подпис и дата

Златю Бояджиев, „Глигани“, 1954г., м.б./пл., 107х80

Иван Антонов, „Света София“, 1940г., м.б./пл., 59х69, Подпис и дата

Иван Джамбазов, „Море“, 1974г, м.б./пл., 51х66, Подпис и дата

Иван Димов, „Композиция“, 1983г., м.б./пл., 140х160, подпис и дата

Иван К. Христов, „Селска къща“, м.б./к., 45х70

Иван К. Христов, „Пейзаж“, м.б./пл., 81х110

Иван Кирилов, „Църква“, акварел, 33х48

Иван Кирков, „Композиция“, 1984г., авторска техника, 46х63, подпис и дата

Иван Матеев, „Зима в Тетевен“, 40-те г на ХХв., м.б./пл., 28х33

Иван Пенков, „Рилският манастир“, м.б./пл., 70х61

Иван Табаков, „Беритба“, м.б./пл., 135х220, подпис

Иван Табаков, „Цветя“, 1942г., м.б./пл., 73х60, подпис

Иван Табаков, „Натюрморт“, м.б./пл., 60х83, подпис

Иван Тричков, „Пейзаж“, 1956г., м.б./пл., 45х55, подпис, надпис и дата

Иван Тричков, „Неувяхващи цветя“, 1954г., м.б./к., 15х20, подпис и дата

Иван Тричков, „Планински пейзаж“, м.б./пл., 42,5х58, подпис

Иван Тричков, „Панорама от Рила“, м.б./пл., 56х65, подпис

Иван Халачев, „Старата митрополия в Несебър“, м.б./пл., 69,5х79,5, подпис

Илия Петров, „Дамски портрет“, 1966г., м.б./пл., 55х46, подпис и дата

Илия Сараулев, „Пасторал“, 1912г., м.б./пл., 46х68, подпис и дата

Йордан Гешев, „Планински пейзаж“, акварел, 56х76, подпис

Йордан Гешев, „Пролет“, акварел/гваш/картон, 57х78, подпис

Йордан Гешев, „Пейзаж“, акварел, 48х65, подпис

Кирил Буюклийски, „Кулата на Мешчиите“, м.б./пл., 34х40, подпис

Кирил Казанлъклиев, „Селска улица“, м.б./пл., 52х61

Кирил Казанлъклиев, „Село в планината“, м.б./пл., 120х150

Кирил Казанлъклиев, „Жеравна I“, началото на 50-те г на ХХв., м.б./пл., 51х71

Кирил Казанлъклиев, „Жеравна II“, началото на 50-те г на ХХВ, м.б./пл., 58х51

Кирил Микренски, „Нощ“, м.б./к., 36х48

Кирил Микренски, „На брега“, м.б./к., 36х50, подпис

Кирил Петров, „Композиция“, м.б./пл., 56х75, подпис

Крум Панов, „Пейзаж в розово“, м.б./шп., 64х89, подпис

Кръстьо Чоканов, „Търново /Завоят на Янтра/“, м.б./пл., 55х68, подпис

Лика Янко, „Българска керамика и плодове“, краят на 50-те г на ХХв., м.б./пл., 52х57

Лика Янко, „Родопите“, м.б./д., 70х49, на гърба: подпис и надпис

Любен Белмустаков, „Старият мост“, акварел, 63х60

Любен Диманов, „Композиция“, 70-те г на ХХв., 46х55, смесена техника, подпис на гърба

Любен Доганов, „Купа сено“, 1935г., м.б./к./пл., 34х42, подпис и дата

Любен Доганов, „На реката“, 1946, м.б./к., 33х39, подпис и дата

Любо Иванов, „Созопол“, 1942г., м.б./пл., 43х54, подпис и дата

Маргарита Бояджиева, „Копривщица“, 1985г., м.б./пл., 84х105

Марио Жеков, „Пейзаж“, м.б./к., 38х48

Маша Живкова Узунова, „Портрет на матрона“, 1944г., м.б./пл., 81х66

Милен Сакъзов, „На пристанището“, м.б./к., 66х85

Михаил Петров, „Пейзаж“, м.б./пл., 70х100, подпис

Михалис Гарудис, „Жена/Риба“, авторска техника/пл., 160х85

Михалис Гарудис, „Пиета“, медно пано, 230х280

Никола Георгиев – Дедо Боже, „Жена с лула“, 1942г., м.б./к., 45х65, подпис и дата

Н. Славин, „По чаршията“, 1935г., м.б./к., 65х52, подпис и дата

Найден Петков, „Пролет край Хърсово“, м.б./к., 50х69, монотипия

Наполеон Алеков, „Море“, гваш, 52х95, подпис (дата)

Наум Хаджимладенов, „Край Самоков“, м.б./к., 30х27, подпис

Наум Хаджимладенов, „Гора“, 1948г., м.б./пл., 81х100, подпис и дата

Наум Хаджимладенов, „От ридо – Самоков“, 1944г., м.б./пл., 47х36, подпис, дата и надпис

Неатрибутиран автор, „Балчик(Белите скали)“, м.б./к./пл., 41х51, подпис (дата)

Невена Ганчева, „В двора“, м.б./пл., 84х65, подпис

Невена Кожухарова, „Копанарки“, 1939г., м.б./пл., 94х79, подпис и дата

Невена Кожухарова, „Селянки“, 1935г., м.б./пл., 88х57, подпис и дата

Никола Ганушев, „Мъжки портрет“, 1941г., цв. пастели, 54х41, подпис и дата

Никола Димитров, „Път в Родопите“, 1973г., м.б./пл., 61х87, подпис и дата

Никола Златев, „Пейзаж“, м.б./пл., 90х105

Никола Кожухаров, „Бялата конница“, м.б./пл., 40х40

Никола Кожухаров, „Портрет на селянин“, м.б./пл., 45х36

Никола Кожухаров, „Зима в манастира“, м.б./к./пл., 30х35

Никола Кожухаров, „Девойки“, 1970г., м.б./пл., 96х81, подпис и дата

Никола Кожухаров, „Из Македония“, м.б./пл., 61х76, подпис

Никола Танев, „Панчарево“, 1945г., м.б./пл., 26х35

Никола Танев, „Манастир“, м.б./к., 50х45, подпис

Николай Абрашев, „Школа по изкуствата“, 1926г., м.б./к., 42х65, подпис, надпис и дата

Николай Павлович, „Саломе“, м.б./пл., 40х30

Николай Райнов, „Гора“, гваш/сепия/картон, 70х50, подпис

Николай Янакиев, „Цветни градини“, м.б./пл., 50х61

Павел Францалийски, „Пейзаж“, 1931г., акварел, 27х36, подпис

Панайот Панайотов, „Пейзаж с планина“, м.б./к., 36х44, подпис

Панайот Панайотов, „В равнината (Магистрала)“, м.б./пл., 55х47, подпис

Панайот Панайотов, „Ловци“, м.б./пл., 59х75, подпис

Пенчо Георгиев, „Харун от Оберон (по Вебер)“, 1936г., темпера, 29х25, подпис и дата (монографирана)

Петко Задгорски, „Родната къща на Димчо Дебелянов“, м.б./к., 80х100, подпис

Петко Задгорски, „Надпревара“, 1951ж., м.б./пл., 100х123, подпис и дата (участвала в изложби)

Петко Задгорски, „Рибар“, 1974г., м.б./пл., 69х109, подпис и дата

Петър Дачев, „Мелник“, 30-те г на ХХв., м.б./к., 40х55, подпис

Петър Дачев, „Пейзаж“, 50-те г на ХХв., пастел, 40х55, подпис

Петър Морозов, „Кулата в Трявна“, 1941г., м.б./к., 58х46, подпис и дата

Петър Морозов, „Пейзаж“, м.б./пл., 41х51, подпис

Петър Морозов, „Берачка на рози“ (овал), 1941г., акварел, ~ 37х30, подпис и дата

Преслав Кършовски, „Голо тяло“, 1937г., м.б./пл., 130х97, подпис и дата

Радомир Мандов, „Пейзаж“, м.б./пл., 90х70, подпис и дата

Роза Дайчева, „Пейзаж“, м.б./пл., 39х50, подпис

Румен Гашаров, „Цветя“, 1972г., м.б./шп., 71х57, подпис и дата

Руси Ганчев, „Жена с книга“, 1948г., м.б./к., 59х49, подпис и дата

Сава Иванов, „Село в планината“, 40-те г на ХХв., м.б./пл., 81х100, подпис

Сава Иванов, „Златният рог – Истамбул“, м.б./к., 38х48, подпис

Светлин Русев, „Българка“, 1975г., м.б./к., 101х72, подпис

Светлин Русев, ескиз към „Жена с хляб“,

Симеон Велков, „Асеновата крепост“, м.б./пл., 90х65

Слави Генев, „Къща в Самоков“ (Родната къща на художника), м.б./к., 34х45

Станьо Стаматов, „Череши“, м.б./пл.

Станьо Стаматов, „Портрет на Христо Ганчев“, м.б./пл., 90х70

Станьо Стаматов, „Старата къща в Казанлък“, м.б./к., 64,5х47,5

Стефан Минев, „Балчик“, 1982г., м.б./пл., 74, 101, подпис и дата

Стефан Минев, „Зима в градчето“, м.б./к., 50х70

Стефан Минев, „Къща“, 1944г., м.б./шп., 50х58

Стоян Василев, „Зима в Търново“, м.б./пл., 61х51, Подпис

Стоян Василев, „Търново“, м.б./пл., 43х49, подпис

Стоян Венев, „Пейзаж от Кюстендилско“, 40-те г на ХХв., м.б./пл., 38х50, подпис

Стоян Венев, „Трима мъже“, м.б./пл., 67х92, подпис

Тихомир Радинов, „Залез в морето“, 1959г, м.б./пл., 53х65, подпис и дата

Тодорка Бурова, „Строеж на къща“, 1943г., м.б./к., 35х45, подпис и дата

Тома Трифоновски, „Портрет“, м.б./пл., 40х40, подпис

Харалапми Илиев, „Река“, 1920т., м.б./пл., 43х33, подпис и дата

Харалампи Тачев, „В парка“, акварел/хартия, 15х22,5, подпис (инициали)

Христо Петров – Влаха, „Слънчев грозд“, м.б./к./д., 50х39, подпис

Христо Петров – Влаха, „Пасторал“, м.б./к./пл., 30х41

Христо Берберов, „Портрет на момиче“, началото на ХХв., м.б./к., 48х38, подпис

Христо Берберов, „Пейзаж“, акварел, 14х36, подпис

Христо Берберов, „Самодиви“, м.б./шп., 130х160, монограм

Христо Йончев – Крискарец, „Попова шапка (край Самоков“, м.б./пл., 60х98, подпис

Христо Йончев – Крискарец, „Пейзаж от Рила“, м.б./пл., 15х21

Христо Кабакчиев, „Трявна“, 1925г., акварел, 32х21, подпис и дата

Христо Кабакчиев, „Велико Търново“, 1925г., акварел, 37х25, подпис и дата

Христо Кабакчиев, „Търново“, 1931г., акварел, 32х45, подпис и дата

Христо Каварналиев, „Пристанище“, 1939г, м.б./пл., 48х60, подпис и дата

Христо Каварналиев, „На полето“, рисунка, 30х44, подпис и дата

Христо Каварналиев, „Натюрморт с круши“, 1938г., м.б./к., 49х69, подпис и дата

Христо Каварналиев, „Скалите“, 1939г., м.б./к., 46х58, подпис и дата

Христо Каварналиев, „Море“, м.б./пл., 42х58, подпис и дата

Христо Лозев, „Света София“, 1912г, м.б./пл., 116х136, подпис и дата

Цанко Лавренов, „Рибарица“, 1957г., м.л./пл. (предкартина на „Рибарица“ от 1963г)

Цанко Лавренов, „Хилендар“

Цанко Лавренов, „Пловдив“, рисунка, 28х23

Цанко Лавренов, „Работници“, 1947г., м.б./к., 51х58, подпис (монографирана)

Ценко Бояджиев, „Пейзаж“, м.б./к., 48х78, подпис и дата

Ян Вацлав (Иван) Мърквичка, „Юлия – съпругата на художника“, сангин, 30х30, подпис, монографирана, изложби

Ян Вацлав (Иван) Мърквичка, „Портрет на девойка“, 1882г., цв. пастели и черна креда, 24х24, подпис и дата

Ян Вацлав (Иван) Мърквичка, „Портерт на селянин с бъклица“, м.б./дърво, 25х20, подпис горе вляво

Ян Вацлав (Иван) Мърквичка, „Портрет на момче с дървено конче“, 1888г., м.б./пл./дублирано върху ново платно, 60х50см, подпис и дата

Ян Вацлав (Иван) Мърквичка, „Портерт на момче“, м.б./пл., 34,6х23,5

Ян Вацлав (Иван) Мърквичка, „Портрет на селянка“, 1902г., м.б./пл., 22х19, подпис и дата

Ярослав Вешин, „Ловец“, м.б./пл., 25,5х37, подпис

Ярослав Вешин, „Предачка“, 28х14, м.б./пл., подпис

******************************

Репродукции:

Портрет на момче с дървено конче, според "проф." Б.Д. това е Борис III като дете.Портрет на момче с дървено конче, според „проф.“ Б.Д. това е Борис III като дете, нищо че картината е рисувана 1888г (има си подпис и дата), а Борис III е роден на 30 Януари 1894, т.е. 6 години по-късно…

НАП иска да знае какви картини, аджеба, имам и притежавам
НАП иска да знае (виж удебеления текст) какви картини притежавам, съм притежавал, произход, място на съхранение, сключен договор за съхранение за период 01.01.2009 до 31.12.2013г. Ясно какво се цели.

НАП

Снимка от страницата ми във фейсбук, която „подсказва“ къде си крия яхтите. Очевидно е, че нямам никакви такива имоти, придобивки и т.н., което се опитват да ми вменяват разни другари и другарки…

АРИ КАЛЪЧЕВ - ОвчарятАри (Аргир) Калъчев, „Овчарят“, 1924г., м.б./пл., 103х124, подпис и дата

ВАСИЛ СТОИЛОВ - Автопортрет 1939Васил Стоилов, „Автопортрет“, 1939г, акварел/шперплат, 67х62,5

ВАСИЛ СТОИЛОВ - Одумвачки (Задушница)Васил Стоилов, „Одумвачки“ („Задушница“), 1940г., авторска техника върху шперплат, 160х200, Подпис и дата

ДАВИД ПЕРЕЦ - Нощен ПарижДавид Перец, „Нощен Париж“, 1971г, м.б./пл., 40х142,5, подпис и дата

ДИМИТЪР ГЮДЖЕНОВ - Първото Народно събрание, ОборищеДимитър Гюдженов, „Първото Народно събрание, Оборище“ (Първи вариант), 1952г, м.б./пл., 130х180см, подпис и дата

ЗДРАВКО АЛЕКСАНДРОВ - РибариЗдравко Александров, „Рибари“, 1954г, м.б./пл., 77х99, подпис

ЛИКА ЯНКО - РодопитеЛика Янко, „Родопите“, м.б./д., 70х49, на гърба: подпис и надпис

НИКОЛА ГЕОРГИЕВ - ДЕДО БОЖЕ - Жена с лулаНикола Георгиев – Дедо Боже, „Жена с лула“, 1942г., м.б./к., 45х65, подпис и дата

НИКОЛАЙ АБРАШЕВ - Школа по изкустваНиколай Абрашев, „Школа по изкуствата“, 1926г., м.б./к., 42х65, подпис, надпис и дата

ЦАНКО ЛАВРЕНОВ - РаботнициЦанко Лавренов, „Работници“, 1947г., м.б./к., 51х58, подпис (монографирана)

ЯН ВАЦЛАВ МЪРКВИЧКА - Портрет на селянкаЯн Вацлав (Иван) Мърквичка, „Портрет на селянка“, 1902г., м.б./пл., 22х19, подпис и дата

ЯРОСЛАВ ВЕШИН - ЛовецЯрослав Вешин, „Ловец“, м.б./пл., 25,5х37, подпис

ВАЖНО:

Коментарите под статията са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.