още едно интервю, което се появи на 24 Август в 18:42ч в Агенция „Блиц“

Доколкото ни е известно същото интервю ще се появи и на страниците на вестника, който „Блиц“ издава и разпространява у нас.

Ето линк  (http://www.blitz.bg/index.php?news=86027#comments), а по-долу и цялото интервю (без редакция от на??а страна!)

??гор Марковски e внук на писателя Венко Марковски. ??звестен тв водещ и журналист. Като галерист е правил над 90 търга на картини на класици и съвременни художници. На последния търг в залата на грандхотел „София“ нахлуват цивилни полицаи На колекционерите им е обяснено, че след като дадат показания ще бъдат освободени. ??гор Марковски и Димитър Фицов които са съсобственици на аукционна къща “Аполон и Меркурий” и провеждат търга са задържани за 24 часа заради незаконен търг на картини, както съобщава министър Цветан Цветанов. По-късно Марковски и Фицов бяха освободени, под гаранции от по 5000 лв. Срещам се с ??гор Марковски, за да разбера лично от него какво е “продължението” на “културната” акция.

– ??горе, какво стана с делото за арестуваните картини?

– Когато съм в контингента „криминални престъпници“, очаквам да съм обвинен във всичко, което се случва в държавата – от кражба на кабели за ток до фал??иви дипломи – знае ли човек вече… До този момент съм викан за разпит, по-точно да ме питат за ЕДНА от всичките картини и дали, и какви документи имам. Ами имам и ги предоставих на разследващите.

– ??ма ли и колко са задържаните картини от търга? Чии са?

– Всичките 92, а не 93 както писаха по медиите, картини са арестувани и в момента стоят, според МВР, в Националната Галерия за чуждестранно изкуство. Всички договори за консигнация съм ги дал на разследващите, за да е видно от кого, как и защо сме взели съответните творби. Ние подписваме договор със собственик, в който пи??е име на автор, име на творбата, техника на изпълнение, размери, подпис и т.н., и т.н. Пи??е и цената, за която сме се договорили творбата да бъде пусната на търга.

– Къде стъпихте накриво, на кого не угодихте, или по-точно – защо точно срещу вас се нахвърлиха?

– В България се действа по сигнал. Открай време е така – ако иска?? да натопи?? някой, ти се обажда?? на някой приятел, който работи в службите /между другото в службите в България работят „само“ 66 000 полицаи, завидна цифра на фона на всички останали в Европа/ и натопеният е готов. ??ли пи??е?? донос – също разпространено пособие за онези, които могат да пи??ат и не бъркат думи като „дубликат“ и „копие“. ?? си готов – за втори път употребявам тази дума. Остава само ма??ината да влезе в действие. Буквалистите този път обаче се объркаха.

Според Приложение № 12 към чл. 21, ал. 4 от Закона за културното наследство, за да бъде една движима вещ културна ценност, тя трябва едновременно да отговаря на две предпоставки, а именно: да датира от период не по-малък 50 години години и да бъде определена на стойност равна или по-голяма от 300 000 лв. Т.е. търговец, който предлага картини на по-малко от 50 години или пък по-стари, но по-евтини от 300 000 лв., не търгува с културни ценности. Т.е. не е необходимо уведомление до министъра на културата, нито съставянето на каталог и обявяването му в интернет и всекидневниците.

– Как се процедира, когато собственикът на едно произведение на изкуството не знае, а и не може сам да определи, нито от кога датира неговата картина, нито за каква сума тя би могла да бъде оценена?

– Ако аукционистът или собственикът на това произведение имат съмнение, че въпросното може да бъде „културна ценност”, то те трябва да се обърнат към националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и вис??и училища, за да се определи дали въпросната движима вещ е „културна ценност”. Законът не казва, че всеки един предмет, преди да бъде продаден, трябва да е преминал такава идентификация, т.е. такава се прави само за тези произведения, за които съществува хипотетичната възможност да бъдат „културна ценност”. Дори да говорим за едно наистина скъпо произведение, ако сумата от 300 000 лв. е нереалистично висока за него, то същото трудно би било оценено от компетентната комисия за тази сума. ?? къде е сбъркала фирмата “Аполон и Меркурий” , когато е направила търга на 27 Май, който бе??е спрян от МВР и Министерството на културата!?

– Ще правите ли скоро пак търг?

– Ще правим, да. Заявили сме търг на 30 септември в град Плевен. От 15 май до днес, са минали 90 дни, но все още нямаме отговор на три на??и молби до МК относно разре??ение за подобен род дейност. ??махме едно писмо, в което ни питаха – в какви помещения съхраняваме картините, имаме ли СОТ, влагометри и пожароизвестители, какви са клетките, т.е. искаха техническа спецификация – разбира се – дадохме и това като документи, и пак никакъв отговор! Както казва Остап Бендер, остава да им дадем и ключа от квартирата, където си държим парите. Сега сериозно. Ние сме регистрирани по Търговския закон като ООД, като фирма, която се занимава с продажба на картини. До този момент никога не сме имали проблеми от никакво естество. По принцип няма за какво да ни отказват подобен род дейност, поради една единствена причина – това е частна практика и не е работа на МК да се бърка в живота на хората. Който каквото иска, може да продава на когото си иска.

– В крайна сметка какво очаква?? за финал?

– Ами явно се опитват да ме жертват. Нарочили са ме, че съм криминално проявен. Взеха ми отпечатъци от пръстите, снимаха ме като в холивудски филм, два профила и анфас и сега, като чукне?? в компютъра на МВР излиза, че съм „много опасен индивид“. Това ще тежи и на децата ми. Ще тежи при всяко едно пътуване по света, защото във всеки един момент мога да бъда сложен в графата „издирва се“. ??зобщо съм приравнен към убийците, мо??ениците, особено опасните престъпници и т.н. само дето цял живот съм учил и работил за изкуството. Виж ми биографията! Какво повече да добавя.

– А така наречената „крадена“ картина от Никола Манев?

– Ето всичко за нея. Картината се нарича „Катедрала“, рисувана е от Никола Манев през 1965 г. На нас е предоставена три месеца преди търга от сина на известен български художник, който ни каза, че картината е била вече веднъж купена на търг на Аукционна къща „Виктория“. Показа ни и каталог, където картината е репродуцирана, т.е. вижда се, че това е същата картина. Подписахме договор, взехме картината, направихме й снимка, пуснахме снимката, заедно с други репродукции от предстоящия каталог за търга на 27 май до медиите и до на??ите клиенти. Видели са я поне 2-3000 човека. Картината бе??е отпечатана из вестниците. За тази картина нямам съмнения изобщо, че може да бъде обект на криминално деяние. Никола Манев я вижда по някоя телевизия и отива в МВР, за да съобщи, че това е картина, която той е подарил на брат си, брат му я сложил на тавана заедно с други картини и преди няколко години таванът е обран и картините са взети. На търг на „Виктория“ картината се продава, забележи, датата е 9 април, 2009г. т.е. една година и 48 дни преди на??ия търг. След това картината попада на на??ия търг. Ерго, питам, за една година, след официалната продажба на друг търг, как така МВР ре??ава, че ние, “Аполон и Меркурий”, продаваме крадена картина? От кого сме я откраднали? Трябва да съм много, ама много глупав, за да се изтипосам в центъра на София, да напечатам каталози, да пусна покани, да направя публичен, открит търг, с безплатен вход, да извикам журналисти, телевизия, която да снима търга и да продавам крадена картина!?

– ??ма ли замесена жена в цялата история защото се носят и такива клюки?

– Вие търсите жълто, някоя и друга пикантна клюка, но трябва да те разочаровам – няма нищо подобно. Но някои нюанси са доста притеснителни. Някакъв чиновник от МК, който се явява „експерт“ на това министерство и който размахва карта под носа ми /като едно време в милиционерските филми/ ми казва с язвителен тон по време на тяхната „брилянта операция“, цитирам го просто!:“Аз работя за 600 лв. на месец, а ти ходи?? в костюм за 2000 лева, сега ще види?? ти!“ . Виждам злоба, завист, ненавист, друго не мога да видя. Ще ме принудят да стана гражданин със затихващи функции. Приятелите се разбягват като след панихида. Единственото, което не могат да ми отнемат, са сънищата. Но сънувам черно – бяло. Няма и една капка боя в този сън, ясно ти е защо, нали? Защото и за това могат да ми повдигнат обвинение. Свър??иха боите просто!

Едно интервю на Жоро Захариев