Честит 3 Март!

Актуално, Очаквайте, Тази седмица

Да живей България!
Димитър Гюдженов, ОБОРИЩЕ, 1952г., маслени бои върху платно, частна колекция

Оборище, 1952 Гюдженов, частна колекция

Димитър Гюдженов е син на художника Атанас Гюдженов. През 1915г. завършва живопис в класа на проф. Цено Тодоров в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София, като междувременно учи два семестъра и в парижкото Национално училище за изящни изкуства (1913-14).

Започва да рисува като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия, от този период са картините му „Обоз на път“, „През Морава“, „Вълчи ями“, които днес се съхраняват във Военно-историческия музей. Стремежът му е в тях да изобрази същността на военните събития неразделно от живота на обикновените войници.

Между 1920г. и 1933г. Димитър Гюдженов преподава в Академия, където е професор. Сред неговите ученици там са Стоян Венев, Петко Задгорски и Страхил Титиринов. През 1925г. рисува първите си картини на историческа тематика, която заема основният жанр в цялото му творчество. Други жанрове, в които Гюдженов твори, са битовата живопис, пейзажът и портретът.

От 1933 до 1945г. работи като художник към щаба на българската армия, което го вдъхновява за цяла поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности. След 1944г. социалните теми също биват добре застъпени в платната му. През 1959г. на Димитър Гюдженов и проф. Никола Кожухаров е поверено изписването на старозагорската църква „Свети Димитър“. През 1961г. двамата изографисват и варненския православен храм „Свети Николай“. Гюдженов рисува стенописи на църкви и в Бургас, Пловдив, Чирпан.

Член и съосновател е на Дружеството на южнобългарските художници (1911), както и на Дружеството „Съвременно изкуство“. От 1931г до 1941г. е председател на Дружеството на художниците в България, което по-късно влиза в състава на Съюза на българските художници. Участва в общи изложби на тези дружества в България, както и в чужбина (Берлин, Виена, Ню Йорк, Прага).

За творчеството си Гюдженов е носител на много отличия, сред които: Димитровска награда през 1951г., сребърен Народен орден на труда през 1966г. и два пъти орден „Кирил и Методий“ — I степен през 1963 и 1972г.

Картини на Димитър Гюдженов са изложени в Националната художествена галерия и Националния военноисторически музей.

Една от най-внушителните картини на Димитър Гюдженов, „Симеон Велики“ (1927), е експонирана при Президента на Република България

Други известните картини на Димитър Гюдженов са:

  • „Превземане на крепост“ (1924)
  • „Цар Симеон — златният век на българската писменост“
  • „Хан Омуртаг пред Мадара“
  • „Петър и Асен обявяват въстанието в Търново“
  • „Бой за Шипка“
  • „Хан Аспарух преминава Дунав“
  • „Бежанци“ (1922)
  • „Дъжд на фронта“ (1916)
  • „През Морава“ (1917)
  • „Телериг“
  • „Боят при Мека Црев“
  • „Княз Александър I Батенберг с щаба си наблюдава боя при Драгоман, 10 ноември 1885г.“
  • „Крум взема главата на Никифор“
  • „Хан Крум и победените авари“
  • „Хан Крум пред стените на Цариград“
  • „Хан Кубрат и синовете му“ (1926), пощенска марка
  • „Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“ (1949)
  • „Цар Борис“
  • „Рилският манастир“
  • „Оборище“ (1952)
  • „Посрещането на генерал Гурко в София“ (1953)
  • „Коситба“ (1937)
  • „Жътва“ (1945)
  • „Първият брой на Работнически вестник“ (1952)
  • „Боят при Драва-Соболч“ (1953)
  • „Димитър Благоев редактира в. «Работник» (1892)“
  • „Боят при Тутракан“
  • „Из Преображенското въстание…“
  • „През гробищата“
  • „Вечер в Стара планина“
  • „Черепишки манастир“
  • „Борис в манастир“
  • „Хвърковатата чета на Бенковски“ и др.