Аукционна къща „Аполон и Меркурий“ – НЕВИННИ
Каквото и да си говорим – след две години и половина сагата по Дело № 4 – Държавата срещу „Аполон и Меркурий“ приключи на 11 Декември в 15:15ч, когато съдия Борисова каза – НЕВИННИ!!!
Какво следва?
Ще видите…
––
Публикации в пресата
Агенция „ПИК“
натисни тук, или прочети по-долу цялата статия:
http://www.pik.bg/sadiha-me-2-5-g-i-se-razbra-che-u-nas-nyama-kartini-koito-sa-kulturna-tsennost/
Игор Марковски и съдружникът му Димитър Фицов бяха оправдани във вторник по обвинението в търговия с културни ценности. Собствениците на аукционната къща “Аполон и Меркурий” бяха задържани вечерта на 27 май 2010 г. посред търг в Гранд хотел “София”. Двамата излязоха от ареста още на другия ден, след като трябваше да платят по 5000 лв. гаранция. Картините от търга обаче останаха зад решетките. Фицов и Марковски бяха обвинени в предлагане за отчуждаване произведения на изкуството – картини, които не са идентифицирани и са културно-историческо наследство.
– Почувствахте ли се невинен, след като бяхте оправдан в съда, г-н Марковски?
– Винаги съм бил невинен. В българският съд обаче сме виновни до доказване на противното, в целия свят е обратното – невинни до доказване на противното.
– Как повлияха обвиненията срещу вас на бизнеса ви с картини?
– Ами ние правехме търгове с разрешението на другарите от Министерството на културата, получен чрез специални писма. Но какво от това? Явно някой желаеше през тези 2,5 години, докато траеше делото, да ни няма на пазара. И той постигна това. Но какво ще стане сега? Може би ще се върнем в играта. И тогава?
– Кой има интерес да изхвърли “Аполон и Меркурий” от търговията с картини?
– Не знам. А и не ме интересува.
– Конкуренцията на този пазар не е голяма. Учудващо е, че се стига до случаи като вашия, и то след донос!
– За мен изводът е само един след приключването на делото срещу нас – поправихме и проправихме пътя на останалите в този бизнес да разберат, че могат спокойно да продават картини, тъй като те не отговарят на изискванията, които имат в Министерството на културата. В България има само 2-3 картини, които могат да бъдат обявени за културна ценност! Да бъдат с цена над 300 000 евро и създадени поне преди 50 години! Защото това са изискванията за статут на културна ценност в европейското законодателство, а по същите закони е писан и нашият Закон за културното наследство, влязъл в сила през 2009 г. Всеки може да прави търг и да продава картини.
– Имаше ли хора, които се отнасяха към вас като към престъпник, докато бяхте обвинен?
– Разбира се – някои другари полицаи винаги са се отнасяли към мен като към престъпник. Така се отнасяха към мен и чиновнички от Министерството на културата, както и бивши чиновници от същото ведомство. Точно такъв днес бе разпитан в съда, името му е Борислав Павлов, археолог по образование.
– Докато бяхте обвиняем, потърсихте ли помощ от специалисти в Министерството на културата, помощ от министър Вежди Рашидов?
– С Вежди Рашидов съм си общувал преди години, когато той не беше министър. Заснех филм за него, излъчен във „Всяка неделя”, където той е гостувал. Винаги сме се поздравявали, държали сме се приятелски един към друг. Но в момента на арестуването ми той каза по Би Ти Ви: „Аз не познавам Игор Марковски”. След една седмица се оказа, че ме познава: „А-а, Игор? Много добро момче…” Паметта на хората е скъпа и къса.
– Във вашия случай – защо?
– Питайте вицепремиера Цветанов. Той заяви в кулоарите на парламента: „На търга на Марковски има крадени картини, фалшиви дубликати”! А дубликат може да има на ключа ви за вкъщи, дубликат картината не притежава, такова понятие в света не съществува! Но какво да кажа аз на хора като Цветанов – вчера го гледам в интервю каза сакралното изречение: „Започвам да мисля”!!! Е, щом започваш да мислиш на тези години…
– Кога е следващият ви търг?
– На 27 май 2013 г. очакваме полицията да заповяда на нашия търг в Гранд хотел „София”.
Вестник „Труд“
прочети статията тук или отвори сайта на вестника (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1673559)
12.12.12
Галеристът Димитър Фицов: Убиват пазара на картини!
автор(и): Владимира Георгиева,
– Г-н Фицов, как гледате сега на акцията отпреди 2 години, когато по време на търг ви арестуваха и иззеха над 90 картини?
– Това, което стана, е насочено срещу аукционната къща „Аполон и Меркурий“.
– Какво ви коства времето на разследване?
– Аз имах тежко заболяване – диабет. Но това, което получих, е и сърдечно заболяване, и операция.
– Всъщност вие и по време на акцията получихте криза…
– Да. Всичко стана неочаквано. Изглежда стресът отключи диабета. Акцията беше странна и неочаквана. Първоначално дори не разбрах какво става. Нахлу една тълпа от хора, които дори не забелязах, че са полицаи, и ни арестуваха.
– Какви са пропуснати ползи за нас?
– Имали сме два търга след акцията. Като единият беше доста смешно провален. Три дни преди търга, който беше планиран две години по-рано, получихме официален отказ от хотела да ни отдадат залата си.
– Защо ви отказаха?
– Наредили са им.
– Кой им нареди?
– Официално не мога да кажа, но това е хотел, който обслужва различни министерства…
– Знам, че след промяната в закона, която задължава при търговия с културни ценности те да бъдат идентифицирани, вие сте организирали и други аукциони. Тогава обаче проблем не е имало, а на търга на 27 май 2010 г. – арест.
– Търгът на 27 май беше четвърти след влизане в сила на прословутата Наредба номер 3. Преди този търг имахме още един в Плевен. Но едно е да направиш акция в центъра на София, а друго е в Плевен. Нямаше да е толкова ефектно. Нямаше да има журналисти и камери. Публиката там беше от няколко местни знаменитости. Идеята е била да се направи една ПР акция. Другото е да се наплашат един тип клиенти, да се сплашат и тези, които биха ни давали картини да продаваме. А иначе могли са да го направят и на другите фирми, които са организирали търгове – „Ракурси“, „Виктория“ и „Сезони“.
– Но не са. За нелоялна конкуренция ли става дума?
– Не мога да твърдя такова нещо. Но след тази история фактически действаше само една от тези къщи с документ, който всеки, който поиска, би трябвало да получи. Нещо, което на нас ни отказват. Ние бяхме подали заявление за това удостоверение малко преди търга и ни беше отказано с мотива, че сме „замразени“. А законът казва, че министърът на културата до месец трябва да каже „да“ или „не“. И ако каже „не“ – да обясни защо.
– Говорите за заявлението по Закона за културното наследство, който задължава да идентифицирате културни ценности, ако ги продавате.
– Да, което все още ние може би единствени в София не притежаваме. Но тази идентификация, за която ни обвиняват, не сме длъжни да правим. По закон тази регистрация е право на собствениците, не и задължение. Странното е, че след като бяха иззети картините, един от собствениците ми се обади и каза, че наш конкурент се е свързал с него и му е предложил да даде на него картини за търговия. Нали разбирате за какво става въпрос?
– Като ви слушам, резултатът е сплашени контрагенти и клиенти…
– Бедата е, че някой е решил да съсипе определен сегмент от този бизнес. Знаете ли, има поне двама, които ликвидираха антикварните си магазинчета и избягаха от България. Единият е в Берлин, другият в Южна Франция. По вратите на магазините се появиха надписи „Инвентаризация“, „Ремонт“, „Не се продават картини“. Търговците на картини започнаха да се занимават с друго.
– Какво е всъщност културна ценност?
– Например, за да стане културна ценност живопис на ръка с маслени бои, трябва да покрива най-малко две условия. Едното е да е на повече от 50 г., а другото – да струва над 300 000 лв. В европейските документи е записано, че дори и тогава произведението трябва да бъде определено от комисия като културна ценност.
– Вие предлагахте ли на злополучния аукцион картини, които са културна ценност?
– Не! С леко сърце направихме този търг, защото бяхме убеден, че нямаме културни ценности. Не се изисква да има идентификация и разрешително от Министерството на културата. Ние сме официално регистрирани по Търговския закон. Всичко беше законно… Но полицията и министерството решиха, че чрез този закон могат да си оплетат кошницата, да правят каквото си искат и да хванат гилдията в своите клещи. Решиха, че всяко нещо, което е произведение на изкуството, е културна ценност, че всяко произведение трябва да мине идентификация. Те не си даваха сметка, че става дума за десетки милиони произведения. Само картините и рисунките са не по-малко от 100 млн. Това са неграмотни хора, които не знаят с какво са се захванали.
– Съдът ви разреши да приберете картините си.
– Да. От тези 51 картини, които бяха иззети, доказано само 26 са на повече от 50 г. Но нито една над 300 хил. лв. Въпреки това бяха задържани всички. Това е издевателство от страна на полицията и Министерството на културата. Имайте предвид, че в частни разговори с мои колеги са заявявали, че хора от полицията ги рекетират. Бедата е, че никой няма да се реши да го каже пред съда.
– Къде и как бяха съхранявани картините ви?
– Съхранявани са в Националната галерия за чуждестранно изкуство. По картините, които вече ни върнаха, имаше вреди. Но водещият разследването ми каза да не се надявам, че някой ще ми обърне внимание. Една от картините беше скъсана. Когато по-късно я донесоха в съда, забелязах, че там, където беше скъсана, е реставрирана.
снимка:
