Една година от Търга на Аукционна Къща „Аполон и Меркурий“ – 27 Май 2010г, четвъртък, 19:10ч, Гранд хотел „София“, град София, България, Европа (?)

??гор Марковски:

Тази статия има за цел само едно – да опи??е фактите, такива каквито са. Правя всичко това от първо лице, единствено число, тъй като нямам намерение да се крия зад някого или както са свикнали останалите да премълчавам неудобните истини. Ще опи??а всичко така както бе??е от тогава та чак до днес.

I. „Аполон и Меркурий“ ООД

На??ата фирма е създадена през 1986г, първо като приятелски кръг от съми??леници, които обичат изобразителното изкуство. Тогава бях актьор в Нов Драматичен театър „Сълза и Смях“, който разполага??е с две сцени, едната на ул. „Раковски“ и другата близо до гарата – т.нар. сцена „В. Андреев“. Във фоайетата на театрите тогава се организираха изложби на художници. На една такава изложба се запознах с Димитър Фицов, чийто съученик се оказа Петър Маринков (драматург към театъра, съпруг на Лили Маринкова от БНР, по-късно и директор на „Сълза и смях“). От дума на дума, от среща на среща и в нас се породи желанието да разменим някоя и друга картина, да се допуснем по-близо един до друг, на??ето приятелство прерасна в „Аполон и Меркурий“. Кръстник е Фицов. Запазеният знак ни го направи пазарджи??кия художник Д’Нейчо (Нейчо Дойчев). По късно Фицов нае първия етаж в СБХ, на ул. „Шипка“ № 6 и всяка седмица има??е нова изложба. Не стига това, но картините се продаваха и то сериозно се продаваха. След това се появиха и търговете – всъщност истината е, че Търг № 1 бе??е на Фурната, състоя се в хотел Балкан-Шератон и се набираха средства за новата партия СДС. На??ият бе??е втори и го направихме в хотел „Ню Отани“, известен тогава като Японския, по-късно станал „Кемпински-Зографски“. В онези „диви“ години бе??е модерно да се търгуват картини. ?? ние, вместо да купуваме сирене, купувахме картини. От една до стотици. Семейната ми колекция също влезе в действие. ?? на Фицов не бе??е пожалена. Това бе??е началото. Откривахме нови художници, нови изложби, нови картини. По-късно отворихме и галерия. За всичко това пи??е и тук на на??ата официална страница.

II. Аукционна Къща „Аполон и Меркурий“ ООД

Създадохме и втора фирма. Налага??е се, за да отделим изложбите и всичко останало от основната ни дейност. Броихме търговете по номера. издавахме каталози за всеки един от тях. Цветни. Разпространявахме ги безплатно. Другите започнаха да ни копират. Особено в имената, похватите, картините и т.н., няма ло??о, така са свикнали – наготово. Въпреки това направихме безпрецедентни прояви: „Парад на частните галерии“ I и II част – т.е. събрахме галерии и им организирахме търгове в хотел „Шератон“ – цените определяха те, картините бях по 8 на галерия. Продавахме им картините при същите условия при които винаги сме продавали и които са публикувани на страницата ни. ??здадохме две книги – за малко познатия и неизвестен художник Павел Кръстев и за Димитър Казаков – Нерон (автор: Проф. Аксиния Джурова). Аукционната къща предимно праве??е търгове. Общо и официално 91 (деветдесет и един броя) преди „злополучния“ 92 на 27 Май 2010г.

III. Търг № 92, 27 Май, четвъртък, 2010г

Обещах фактите. Ето ги. За Т-92 се подготвяхме около 5 месеца предварително. Направихме и покана, както винаги до този момент. Тя представлява??е цветна картичка, която може да бъде пусната по пощата. (тираж 2.000бр.) Сложих произведение на Никола Танев. Бяхме пред договор със собствениците на картината, дори я бяхме дали на реставратор.

По-късно собствениците не пожелаха да предложат картината за продажба. Вероятно са имали някакво усещане, че нещо ще се случи. Медиите (както винаги) пуснаха информация за Т92, публикувахме целия търг като позиции тук на страницата. За всяка една картина имахме договор със собствениците или художниците. В договорите пи??е всичко – име на художника, име на творбата, техника, размери, година на създаване и цена. Цената – забележете! – упомената в договора е същата, която е отпечатана и в каталога. Това, което най-много интересува??е (и продължава да интересува журналистите и някои на??и „приятели“) е как образуваме печалбата на фирмата – ето как – отидете вдясно и горе на страницата, натиснете „Как да участвам в Търг?“ – правилата ни са публични, никога не са били някаква тайна. Накратко – вие давате картина за на?? Търг. Определяте цена от 100 евро. На Търга творбата започва от 100 евро. Продава се за 200 евро. Купувачът плаща 200 евро и добавя 20% комисионна за Аукционната къща (при цени над определени граници тази комисионна е 15% или 10%). Вие получавате от нас 200 евро, за нас остава % печалба. Ето така се сформират печалбите. Сложете сега разходите за наеми на зали из хотелите, транспорт, реставрация, рамки, персонал, каталози, дизайн и всичко останало съпътстващо тази дейност и ще получите „огромната“ печалба и „сме??ните“ ни данъци.

Търг 92 започна с малко закъснение. Залата бе??е пълна. ??ма??е художници, които искаха да видят как и дали ще се продадат техни картини. Някои закъсняха (Ясен Гюзелев например дойде, когато хотелът бе??е обграден с полиция!), други бяха в залата от любопитство. Камера на Канал 3 снима??е репортажно. (Тяхната касета е част от материалите по делото с което органите „доказват“, че точно ние с Фицов водим този Търг!!!) Около 19:50 вратата се отвори и влязоха. Бяха възпитани, поне в началото и съобщиха, че нямаме право да правим Търг, защото не сме подали заявление до Министерството на Културата. Особено се отличава??е един дебеличък младеж с очила, който тържествено извади карта, вързана на червена сидижмка и каза – „Аз работя в М-во на К и ви казвам, че нямате подадено заявление“. Същият този дебеличък младеж по-късно дава??е квалификации за картините, лично за мен, за Фицов, и праве??е коментари – „Костюмът ти сигурно струва 1000лв, а аз работя за 500…“. Жалък културтрегер…. А заявление имахме подадено. С входящ номер и всичко останало. ??маме си документ за това. ?? пред съда това ще е доказателство. ?? не само това… Любопитното е, че медиите бяха подготвени, че ще има нещо подобно – има ресори из медиите, които работят предварително, а не следварително с някои органи. Телефоните започнаха да звънят непрекъснато. „Какво става? Ама верно ли има полиция? Картините взеха ли ги? Какво искат?“ и още стотици други запитвания. Са??о Диков звъне??е ту на неговия оператор, ту на мен, ту на Фицов. Клиентите ни бяха ??окирани. Между тях има??е и чужденци. Те бяха освободени и не присъстват никъде в протоколите на полицията. Защо? Оказа се, че са гости на ББ и на другия ден имат среща с него. Но да се върнем на Търга – частно мероприятие е все пак. Главният от МВР ми обясни, че „ще ме задържат за 72 часа и после ще има бързо производство и наказанието е от 1 до 6 години затвор“. Звъняхме на адвокати, междувременно клиентите ни бяха разделени по групи и започнаха да им правят разпити (!!!) По-късно ми разказаха какво са ги питали: „Откъде разбрахте за този търг? Колко платихте, за да участвате? А колко ви поискаха за вход?“ и други подобни умни въпроси. След 20мин въпросите бяха сменени, най-малкото защото бяха безумни – търгът е публичен, явен, без вход, т.е. безплатен (споменавам това за онези, които не знаят какво значи „без вход“), а иначе на на??ата страница (т.е. тук) чрез медиите за масово осведомяване, както и разпространението на каталога – 2.000 тираж – става ясно и на непредубедения читател и зрител – че е невъзможно да правим „таен“ търг. Но за така наречения „таен“ търг ще прочетете малко по-надолу…За да не се превърне този разказ в някакво обяснение, а такова трябва да се дава единствено пред съда, като компетентен орган, ще се огранича тук само с фактите, защото смятам, че когато фактите говорят и Боговете мълчат.

А ето сега обещаните факти, които по една или друга причина няма??е как да достигнат до ??ироката публика:

1.  Писмо до Министерството на Културата с дата 15 Май, с което е видно, че Аукционна къща „Аполон и Меркурий“ е подало ЗАЯВЛЕН??Е. А! ??ма и входящ номер!!! Виж ти!!! (забележка: Във всички документи по делото в СДВР се споменава /на принципа copy-paste/, че ние НЯМАМЕ разре??ение и НЕ СМЕ подавали заявление!!!)

2. Отговор на Министерството на Културата. Датата е 7 Юни (седми). Ние вече сме арестувани, картините също и т.н. ?? внимателно прочетете какво изисква от нас М-вото. Както казва Остап Бендер (герой от романите на ??лф и Петров) – „Сигурно искате да ви дам и ключа от апартамента където си държа парите?“. На тяхното писмо дадохме пълен набор от документи. Отговор до днес – Юни 2011 – НЯМА! За сметка на това на друга аукционна къща е издадено такова разре??ение и – забележете и дебело подчертайте този факт – за три дни – от петък (единствен работен ден) до понеделник на обяд (28 Май, петък, 29 събота, 30 неделя, 31 понеделник) са му издадени индетификации и регистрации за 160 (сто и ??естдесет) картини! Случайно нещо да ви прави впечатление?

3. Статия във „Фрогнюз“ – сайт на г-н Огнян Стефанов. Статията на Преслава Преславова от 20 Април 2010г, която силно изнервя чиновниците. От тази статия се появява донос срещу Фицов-Марковски и (цитирам) – „тяхното влияние върху пазара на изкуството в България и подигравките им към управляващите в България“ (и това в ХХI век в обединена Европа!? Без коментар!). Натиснете тук и ще отворите цялата статия в отделен прозорец!

4. ДОНОСЪТ! На базата на „оперативни“ източници, слухове, клюки и нито едно доказателство – това е документът, който е в основата на цялата операция срещу „Аполон и Меркурий“. В този документ няма какво да коментирам – тук всяка втора дума е подвеждаща, лъжлива, манипулативна и т.н. и т.н. Оставям на съвестта на доносчика Д.Д. Не знам защо долните редове ме върнаха години назад, когато подобни доноси бяха част от ежедневието на българина.

Няма да добавя нищо повече за този донос. Средно интелигентния читател разбира абсурдността на думите в този донос. Оказва се, че ние сме „известни с правенето на тайни търгове“ (!!!!!!!!), на „картини които са фал??ифицирани“ (!!!!!!!) и всякакви други подобни тъпотии! Върхът на всичко обаче е получаването на информация от „на?? източник“ (кой, какъв, защо – никой не казва!), както и „допълнителна информация“ – ще си позволя да коментирам само едно – „картината под № 1 в каталога – „Море“ от Янис Хрисопулос не е от този автор, а най-вероятно е от художника Владо Пе??ев“ (цитат!) Пълно безумие! Картината е подписана от автора! Картината е с история! Тя е купувана Л??ЧНО от автора! Купувачът е жив (въпреки, че е на 82 години!)! ??ма необходимите документи за придобиване на тази творба, макар и преди повече от 30години! Но за всичко това (а и не само за тази картина) – пред съда!

5. „Крадената“ картина на Никола Манев. Министърът на МВР в кулоарите на Парламента каза: „На търга на Марковски е имало крадена картина…“ Търгът на „Аполон и Меркурий“ изведнъж стана „Търгът на Марковски“!? Бре! На единствения разпит на който бях извикан в СДВР ми бе??е зададен само ЕД??Н въпрос – имам ли документи за крадената картина? Питах изрично – „Значи вие казвате, че тази картина е крадена, така ли?“ Разследващият полицай смени моменталически питането – „??мате ли документи за картината на Манев?“. Разбира се, че имах, и не само за нея, а за всички картини – 91 броя, защото това е точната бройка на картините от Търг № 92 (по-горе обясних, че една картина – на Никола Танев отпадна от Търга и въобще не присъства, освен като лице на поканата). ??сторията на картината. Художникът Стою Пиронков (син на знаменития художник Енчо Пиронков) ни донесе тази картина три месеца преди Търга и с договор ни я предостави за Търг № 92. Донесе ни и документ – каталог на „Виктория“ от 09 Април 2009г където картината е репродуцирана, има си начална цена, има си и крайна. Била е купена от него. Една година и 48 дни преди на??ия търг!!! ??нтересно защо СДВР, които са знаели, че картината е крадена не са „посетили“ търга на „Виктория“? (един малък коментар: Практика е и в чужбина една картина да „обикаля“ търговете и собствениците. Няма нищо ло??о в това!)

6. Становището. Това становище е написано от експерт, световно признат при това. По обясними причини ще премълча неговото име. Тук е мястото да кажа, че към „делото“ ни е прикрепено друго становище от над 100 страници от фирма (частна при това, на която държавата е платила сериозен хонорар), която има тапия за оценителство издадено през 2009г (!!!) и в тяхното становище въпросната фирма отговаря едносрично на въпроси, които полицията задава – разбира се писмено и разбира се въпросите са уникални по своята същност. Но за това – по-късно. Сега становището от на??а страна. Дълго четиво, но неоспоримо…

Становище

Относно извър??ване на търговска дейност с културни ценности

За да бъде необходима регистрацията на търговски дружества/аукционни къщи/галерии и т.н. като търговци по смисъла на Закона за културното наследство е необходимо да се отговори дали търговецът извър??ва възмездни сделки с предмети, които са културна ценност.

Отговор на този въпрос дава Приложение № 12 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извър??ване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности:

към чл. 21, ал. 4

Видно от Приложение № 12 за да бъде една движима вещ културна ценност тя трябва едновременно да отговаря на две предпоставки, а именно: да датира от период не по-малък от ….х…. години и да бъде определена на стойност равна или по-голяма от цената х. Така например, ако се спрем на Категория № 3 от Приложение № 12 Картини и живопис, видно от нея е, че ако една картина датира от по-малко от 50 год. то тя не представлява културна ценност, независимо от цената й, която може да се търси. Ако картината датира от преди повече от 50 год., но явно тя не може да бъде оценена за сума равна или по-голяма от 300 000 лв. по същия смисъл на наредбата тя не представлява културна ценност. Предпоставките за датиране и стойност са кумулативни. Ето защо и предписанията на Закона за културното наследство не следва да са относими за такива търговци, т.е. последните не следва да се регистрират съгласно чл. 115 и сл. от Закона за културното наследство, респективно и да изпълняват разпоредбите на чл. 122 от Закона за културното наследство, според които „Аукционистът уведомява министъра на културата за всеки търг най-малко 45 дни преди провеждането му и представя каталог с предлаганите за продажба културни ценности.”, ако търгуват с движими вещи, които не могат да бъдат категоризирани съгласно Приложение № 12 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извър??ване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности.

Няма пречка, лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите да се регистрират в регистъра при Министерство на културата като лица, извър??ващи търговска дейност по чл. 115 от Закона за културното наследство. За тях задълженията по Раздел V от ЗКН възникват тогава, когато обект на възмездни сделки са движими вещи, представляващи културни ценности. В този смисъл, ако обект на наддаване в един бъдещ аукцион са предмети, за които Приложение № 12 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извър??ване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности не се отнася, то не е необходимо уведомление до министъра на културата, нито съставянето на каталог и обявяването му в интернет и всекидневниците. ??зготвянето на такъв зависи изцяло от аукциониста, организиращ търга, без да му се вменява задължение за това. От друга страна, има ли обект, който представлява културна ценност, обявен е за такъв по надлежния, предвиден в ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г., ред, то следва предписанията на закона да бъдат спазени.

По отно??ение на въпросите, свързани с идентификацията и регистрацията на културни ценности. ??дентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на закона. ЗКН изчерпателно изброява компетентните органи и процедурите, които следва да бъдат спазени. Възниква въпросът, как се процедира, когато собственикът на едно произведение на изкуството не знае, а и не може сам да определи, нито от кога датира неговата картина, нито за каква сума тя би могла да бъде оценена. Става въпрос за момента на хипотетичната възможност една движима вед да бъде или да не бъде предмет „културна ценност”. Приложение № 12 все пак поставя точни граници, но съществуват доста произведения на изобразителното и изящното изкуства, които биха могли да са на границата на понятието „културна ценност”. Ако ауционистът или собственикът на това произведение имат съмнение, че въпросното може да бъде „културна ценност”, то те трябва да се обърнат към националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и вис??и училища, за да се определи дали въпросната движима вещ е „културна ценност”. Закона не казва, че всеки един предмет преди да бъде продаден трябва да е преминал такава идентификация, т.е. такава се прави само за тези произведения, за които съществува хипотетичната възможност да бъдат „културна ценност”. Следователно дори да говорим за едно наистина скъпо произведение, ако сумата от 300 000 лв. е нереалистично висока за него, то същото трудно би било оценено от компетентната комисия за тази сума, така че да се налага неговият собственик/аукционист да преминава процедурата по идентификация и регистрация на това произведение.

Настоящото не претендира и не може да обхване всички аспекти на разглеждания проблем. Актуално спрямо нормативната уредба към Април 2010 г.

7. Въпреки всичко ние направихме нов Търг – № 93 в град Плевен, в хотел „Ростов“. Ето какво написа „Труд“ няколко дни по-късно:

16:10, 02.10.10

СЕПТЕМВР?? ПО ДОБЪР ОТ МАЙ В АРТ ТЪРГОВ??ЯТА

автор(и): ??рена Николова, Орлин Радев

Без инциденти и полицейска намеса премина търгът на аукционна къща “Аполон и Меркурий” в плевенския хотел “Ростов” в четвъртък вечерта. Наддаването бе първото за артдилърите ??гор Марковски и Димитър Фицов след злополучния 28 май, когато служители на реда нахлуха показно на аукциона им в грандхотел “София”. Тогава двамата собственици на “Аполон и Меркурий” бяха арестувани с обвинението, че предлагат културни ценности, които не са идентифицирани и че не разполагат с разре??ително за такава търговия.

“Спокойно, тук няма полиция”, бяха първите думи на ??гор Марковски към присъстващите на аукциона в Плевен. На вратата на зала “Ротари”, в която се проведе търгът, бе залепен факс от Министерството на културата до собственика на хотел “Ростов” Васил Антонов. В него се казва, че за плевенския търг на “Аполон и Меркурий” не е нужно специално разре??ение.

Четири от предложените 59 творби намериха нови собственици. Рисунка на Евгени Босяцки с начална цена нула лева стигна до 90 лв. ??нтерес предизвикаха две “опаковани” картини: “Авторът е с инциали М.М, над 90-годи??ен е, живее в ломско село”, даде жокери Марковски. Скритата творба, която се оказа “Старо дърво” на Марко Марков, бе откупена за 80 лв., а “Пейзаж в червено” на Николай ??лиев стигна цена от 100 лв. също при наддаване “на сляпо”. Най-високата сума – 1000 лв., бе дадена за “Край морето” на ??ван Антонов – един от фаворитите на Марковски на този търг.

“??ма??е повече посетители, отколкото купувачи, но това е нормално – коментира той. – Вписваме се в плевенския културен пейзаж с четири продадени картини, което е успех.” Марковски благодари на домакина Васил Антонов за “дързостта и смелостта” да направи този търг. “Не са ни вземали отпечатъци на входа, сега ще видим на излизане”, по??егува се накрая той.

(А сега ми кажете защо М-во на К пуска факс до хотела? Той не е до нас, а до хотела. А заявление, че ще правим Търг, подадохме ние, а не хотела! Както и да е, това са подробности)

8. Още един търг – Декември в София:

Статията е от вестник „Труд„:

Много ценни творби останаха непродадени на търга в хотел “Феста” на къща “Аполон и Меркурий” във вторник. Снимка Михаил Кър??овски

Едва четири картини се продадоха на търга на “Аполон и Меркурий” във вторник вечерта. Аукционът в столичния хотел “Феста” бе първият за тръжната къща в София след полицейския ек??ън на 27 май т. г. Тогава служители на реда прекратиха наддаването и “арестуваха” 92-те картини с обвинението, че търговците не притежават необходимите за провеждане на търг документи.

Този път “Аполон и Меркурий” предложиха 95 творби. Сред тях няма??е “културни ценности”, т. е. създадени преди повече от 50 години. Но картини, които биха зарадвали всеки ценител, има??е. Ще споменем само малкото платно (36Х48 см) “Почивка”, подписано от ??лия Петров (начална цена 3000 евро), “Натюрморт с дюли” на Лика Янко (1200 евро) и великолепната “Проникване в нео(в)бятно” на Димитър Казаков-Нерон. Последната бе с най-висока стартова цена – 12 500 евро.

Продадоха се едва 4 творби: акварелът “Рождество” на Бинка Вазова – 50 евро, две маслени платна – “Будапеща – дворец” на Атанас Жеков за 600 евро и “Зима” на Константин Трингов за 700 и линогравюрата “Молитвата на Ботев” на Наум Хаджимладенов за 10 евро.

Два часа преди началото на търга изпратени от министерството на културата специалисти дойдоха да огледат за евентуални нару??ения. Донесоха и писмо от зам.-министъра на културата Тодор Чобановдо Димитър Фицов. То съдържа??е припомняне – че МК вече е уведомило тръжната къща, че е “в хипотеза на мълчалив отказ за издаване на удостоверение на министъра на културата за извър??ване на търговска дейност с предмети – движими културни ценности”.

(Писмото, което ни връчиха тогава от М-во на К няма да го пуснем тук, ще ни трябва при някои увъртания на техния правен отдел, че „такова животно, като хипотеза на мълчалив отказ“ няма!)

9. Връщането на картините

??зведнъж от СДВР се разбързаха! При положение, че на 27 Май 2011г стана ЕДНА година откакто ни арестуваха барабар с картините и сме имали ЕД??Н разпит, неочаквано от СДВР започнаха да звънят – истината е, че са звъннали само на Димитър Фицов, за да го поканят да си вземе част от картините. Чудо! Да, така е, (според петорната „експертиза“) вероятно са ре??или, че 41 картини не представляват нищо ценно за тях, за следствието, за съда и т.н. и ги връщат. Но и тук чудесата не свър??ват. Един пример – на Търга има??е две картини от Димитър Батоев (съответно като лот – лот е думата за поредна позиция в каталога – №№ 51 и 52) – едната е „??з града I“, маслени бои върху картон, 40,5х50см, без подпис и „??з града II, маслени бои върху картон, 52,5х44,5, без подпис. Едната картина – по-голямата – я връщат, а другата е оставена – тя представлявала културно-историческо наследство! Как така, ще каже непредубедения читател и зрител? Ами няма обяснение – има мнение на „експертна“ комисия, назначена от министъра на културата вд, която едносрично обяснява в своя „труд“ (над 200стр) – подобно на прочутата класация „Това да, това не“ на БНР, програма „Хоризонт“, „Музикална стълбица“ – кое е ценност и кое не е! Сме??но? Не! Тъжно! Не! Това си е чиста трагедия и огромен фарс! Дадох един пример, но има и други и още и още. Да не пропусна и огромното задоволство на органите, които връщаха картините на Ж??В??ТЕ творци – защото между тези върнати картини над 90% от авторите са живи, а щом са живи, значи не са ценни! ??звинете! Цялата ситуация е повече от абсурдна… ??ма и още обаче – Върнаха 40 картини, една оставиха при тях, защото ще правят ново дело, но не срещу нас – разбира се картината е на Никола Манев… Тук ще публикувам и реакцията на медиите…

Вестник „Труд“, петък, 3 Юни:

заглавие: „40 картини – невинни, 52 под подозрение“ (натисни тук и прочети статията от сайта на вестника). Ето текста:

Една година и една седмица след като полицията зрелищно разтури арт търг на “Аполон и Меркурий” и арестува всичките 92 картини собствениците на тръжната къща си получиха обратно 40 от тях. Платната са освободени от прокуратурата с аргумента, че “не представляват материал по делото”.

Да припомним – собствениците на аукционната къща “Аполон и Меркурий” ??гор Марковски и Димитър Фицов бяха задържани вечерта на 26 май 2010 г. насред търг в грандхотел “София”. Двамата излязоха от ареста още на другия ден, след като трябва??е да платят по 5000 лв. гаранция. Картините от търга обаче останаха зад ре??етките. Фицов и Марковскибяха обвинени в предлагане за отчуждаване произведения на изкуството – картини, които не са идентифицирани и са културно-историческо наследство.

“Получихме сигнал, че ще се извър??и незаконна търговия на културно-исторически ценности”, съобщи министърът на вътре??ните работи Цветан Цветанов. ?? мотивира действията на МВР така: “Смятаме, че би могла да се реализира продажбата на картини с неясен произход, които може да са откраднати.”

На въпрос разполагат ли с всички документи по Закона за културното наследство, Марковски отвърна: “Не, това е дълга процедура.”

Министър Ра??идов потвърди, че няма строго регламентиран срок, в който трябва да се даде разре??ение или да се отхвърли искането за провеждане на търг. “Срокът може да бъде и 15 дни, и 20 дни, и 2 месеца, зависи от трудността. Това е сложна административна ма??ина, свързана със застраховки и с други неща”, уточни министърът.

Сега 40 от задържаните преди година картини вече са оневинени и “не представляват материал по делото”, което означава, че не са културно-исторически ценности. Останалите 50 платна ще продължат да гният зад ре??етките още неизвестно колко време. “Гният” не е художествено преувеличение, защото Националната галерия за чуждестранно изкуство не може да осигури необходимите условия за съхраняването им. Такова е мнението на Димитър Фицов, който подкрепя думите си с пример. Една от върнатите картини – “Пейзаж от Австрия” на Ари Калъчев, вече има мазно петно в горната си част. В друг случай по-малка картина очевидно е била поставена върху по-голяма и е притискала платното.

Фицов е изумен и от критериите на експертите, разделили произведенията на “невинни” и “заподозрени” в принадлежност към културно-историческите ценности. Според аукциониста сред невърнатите картини има такива на “световно неизвестни художници, направо самодейци. Само че починали”. Стартовата цена на някои от тях на проваления търг била нула лева. Тоест първият желаещ е можел да ги вземе за 10 евро. “Затова пък ни връщат две платна на Ари Калъчев, изключителен художник, починал през 1953 г.”, диви се Фицов. Върната е и картина на Веселин Стайков от 1954 г., обявена за крайъгълен камък в творчеството му. Същевременно е задържан отпечатък на същия автор, който може би е тиражиран стотици пъти.

Вестник „Новинар“ (коментар от Христо Стоянов) (натиснете тук или прочетете по-долу)

Закон

13:55 06-06-2011 Христо Стоянов

Тези дни освободиха от ареста картините от оня злополучен търг на ??гор Марковски. Картините на Бойко Колев се оказа, че не представляват национално богатство. Това ме подсети за раздадените в последно време ордени „Стара планина”. На толкова много хора бяха дадени, че накрая неколцина не сме кавалери на този орден. ?? излиза така, че е гордост да не получи?? този орден. Защото си от малцината неполучили.

Неполучилите сме изключение. Неполучилите сме уникати, тъй като сме малко. Получилите са серийно производство.
Преди години се раздаваха звания – заслужил, народен. ?? там малцина не станаха такива. Сега едни от тях поне могат да се пи??ат дисиденти, щото не са заслужили и народни. Също и получилите се пи??ат дисиденти, щото са ги получили, и това е едно от най-стра??ните наказания, граничещо с репресия, получено през целия им съзнателен живот. Трите картини на Бойко Колев са преседели година време в някое следствие за експертиза. Представете си интелигенцията, която година време е трябвало да оценява три картини. Какви титанични усилия, какви сизифовски 356 трудодни, равни на 356 ленински съботника, какъв ресурс от парични средства – подходящо съхранение на обектите за разследване, хонорари за експертите, тоновете хартия за анализ на произведенията, образоване на следователи, което е най-положително от цялата акция, пропуснатите ползи на автора – възможност да ги продаде през това време, нерви, носачи на експонатите.

От друга страна, участващите в следствения експеримент картини вече са с биография. Защото са първите участници в подобно нещо.

Господа, обявявайки тези картини, че не представляват национално богатство, вие автоматично сте ги направили такива. Те вече са национално богатство само заради факта, че вие сте обявили, че не са. Ва??ето отхвърляне всъщност е признание. Не е нужно да казвам, че заради подобен експеримент с моя книга аз съдя държавата и чакам ре??ение на съда в Страсбург. Вместо да се направи един адекватен Закон за авторското право с препратки към Закона за културното наследство, който би могъл да регулира нещата.
Защото ще е гре??но след всичко това ??гор Марковски и участниците в „експеримента” да не заведат съответните искове срещу държавата ни. Тази хора бяха тръ??кани като престъпници на пода, лежаха в килии, картините им са съхранявани на неподходящо място. Дори заради това, че някой от приближените на това правителство се е произнесъл за тяхната стойност, вече е унизително, като зная интелектуалния потенциал на някои хора.

А истината може да се окаже съвсем друга. ?? съвсем проста. Дето ще се вика, отсега нататък истината е проста като български министър, който картината – изобразена е ябълка бутела от едната страна – и я препратил тутакси към земеделския министър за проба. При лабораторния анализ обаче установили, че не става за ядене. Я си представи, че от лабораторията бяха дали положителен резултат. В новия закон сигурно ще вкарат и земеделското министерство – обявяват я за национално богатство само ако има сертификат от земеделското министерство, че съответното произведение става за ядене. Като първо ще нахапват пластиките на Веждичката. Ако не си счупи?? зъбите при първото нахапване, Цветанов те вкарва на съответното място, като, пускайки те оттам на специална пресконференция, обяснява как си си стро??ил зъбите при нахапване на произведението. ?? после това се обявява за произведение на изкуството, годно за консумация.

Картината за която иде реч (на Бойко Колев) е „От другата страна“ (От другата страна повечето „златни“ неща изглеждат така) рисувана е през 2009, с размери 65 x 65 см, техниката е акрилни бои, ??курка и масло върху платно, има я както в на??ия каталог, така и в официалната страница на Бойко Колев

Вестник „Торнадо“, 8 Юни. За съжаление все още нямам линк към тази статия, но я пускам тук в друг формат (jpg)…

Вестник Труд от 03.06. (коментар на Емил Георгиев) – натисни тук или прочети по-долу:

03.06.11

Мълчаливо съгласие за арт търговията

автор(и): Емил Георгиев, прочитания: 518, коментари:

Виновен до доказване на противното – този точно обратен на развитите демокрации принцип продължава да е актуален в на??ата иначе правова държава. Един фрапиращ пример – показният ек??ън с арестуването на 92 картини на търга на “Аполон и Меркурий” преди година, който все още чака развръзка. В четвъртък все пак, справедливостта възтържествува, макар и наполовина.

А резултатът от мегаразследването е разсипаният бизнес на двамата дилъри. Но дори и без съдебни обвинения, всеки арт търговец у нас е застра??ен от “замръзване”. Поради безкрайните административни процедури по регистрация на културните ценности, сроковете на които – случайно или не – не са определени в закона. ??злиза, че държавата вместо да помага, пречи на арт бизнеса. Далеч по-добре за дилърите, а и за чиновниците, би било да се определят крайни срокове. След което министерското мълчание да се приема за съгласие.

10. Финални думи

На нас ни повдигнаха ново обвинение, както се изразиха самите те – „по-прицизно“ (запазвам изразяването им!). Във връзка с „предлагането за отчуждаване на картини, които представляват културно-историческо наследство, 51 броя (петдесет и един броя)“. Ще се консултирам с адвокат, дали да не публикувам този списък и тук… В оставените картини също има куриози и парадокси, но за това – някой друг път. Като за последно – още един куриоз сътворен от „експертите“ – при опаковането на картините, които трябва??е да участват в Търг № 92 (наречен от нас „Арестуваният Търг“) по погре??ка бяхме взели картина, която изобщо не бе??е за предлагане на Търг, нито пък предназначена за продажба. Картината е „Полски пейзаж“. В мъдрото заключение на „експертите“ тази картина „не е ясно от кой автор е“; „приписваното творчество на Цанко Лавренов е невярно“; „не представлява културно-историческо наследство“ и други подобни глупости ме изкараха извън нерви. Картината няма нищо общо с Търга, това е видно, защото НЕ е публикувана на страниците на каталога. ??стината е само една – попаднала е на Търга по погре??ка. Случва се. Но да напи??е??, че това не е картина на Цанко Лавренов е повече от върха на нахалството, защото:

– Творбата „Полски пейзаж“, 1968г, маслени бои върху платно, ка??ирано върху дъска с размери 39,5х54,5см е участвала през 2001 в изложбата „Цанко Лавренов“ – посветена на 105-годи??нината от рождението на художника в Националната художествена галерия (!!!) и в Градската художествена галерия – Пловдив (!!!). Декември 2001г – Февруари 2002г в ГХГ-Пловдив, Февруари-Април 2002 в НХГ-София. Картината е в основата на декорите за танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов, поставена през 1968г. Картината е подписана с типичните за този период на автора инициали – „Ц.Л.“. Повтарям – подписана! (!!!).

– без думи оставам след тази „квалификация“ от страна на „експертите“.

?? като капак на всичко ние сме платили парична гаранция (защото иначе ще ме държат в ареста, мога да се укрия, да избягам от Отечеството!!!), снимаха ни като по филмите – два профила и анфас, взеха ни отпечатъци от десетте пръста и дланите; в масива на криминалните престъпници сме, но има и още – в списъка сме, който коленопреклонно ЦЦ е пратил до чужди посолства у нас; редом с разните му там Маргини, Митьо Очите и други подобни люде – интересна компания, нали? Докато си гледам някой албум с репродукции могат да влязат качулатите и да ме проснат на земята с обвинение, че „мисля, следователно съществувам“ и щом държа в ръце репродукции имам намерение да ги продам на „частен, таен партизански търг“…. O tempora, o mores!!!

забележка – Репродукция на творбата ще публикувам до няколко дни, поне да се любувате на творбата! (вече направено!)

ТОВА Е ПОЛОЖЕН??ЕТО до този момент драги читателю! Другото ще стане ясно тези дни – около Коледа 2015г – знае ли човек…