Поразителна прилика между Китай и България. Ясно защо. Прочетете тук:
В неделя, 4 април, на летището в Пекин бе арестуван китайският артист Ай Вейвей. До момента художникът, известен с критическата си позиция спрямо комунистическия режим, не се е свързал, нито със съпругата си, нито с други свои близки. Вероятно държан в изолация от китайските власти (повече от 24 часа без известие, което е в разрез със закона), за да капитулира психически. Тази практика не е от вчера. Общественото мнение, което не е в синхрон с това на статуквото, бива размивано и парализирано чрез „изтръгването“ на видните му представители.
В неделната утрин, паралелно с ареста на художника, дузина полицаи нахлуват в пекинското студио на артиста, изземайки оттам компютри и документи, арестувайки наред служители, случайни граждани, съпругата на Ай (която бе освободена снощи). „Питаха ме за работата на Ай, за статиите, които е публикувал онлайн. Казах им, че всичко, което праве??е той, бе публично достояние и че ако искат да научат мнението му по даден въпрос, могат спокойно да потърсят отговорите в интернет“ – сподели жената на художника, от който продължава да няма следа.
Арестът на Ай Вейвей, следхождан от награждаването с Нобелова награда на арестувания китайски дисидент Лиу Ксиаобо, мигновено разпалва дипломатически конфликт. Немският министър на вън??ните работи Гуидо Вестервеле призова в официално изявление незабавното освобождаване на художника от страна на китайското правителство. Амнести ??нтерне??ънъл заклейми ареста като абсолютно неправомерен. Пострада и международният облик на Китай. Ню-йоркският експериментален архитект и професор Лебеос Уудс обяви, че замразява проектите си в Китай докато Ай Вейвей не бъде пуснат на свобода, което предизвика вълна от подобни настроения сред гилдията на архитектите.
Алисън Клейман е документален режисьор и повече от две години работи по биографичната лента за Ай Вейвей „Ai Weiwei: Never Sorry“. Според нея неделният арест, за разлика от всички останали такива, спохождали художника назад във времето, е бил изключително координиран, плод на ясен план. „От седмици четем за изчезнали интелектуалци и творци в Китай. Вероятно това е реакцията на китайското правителство спрямо т.нар. „Жасминова революция“ – коментира още Клейман в интервю за Artinfo.
Арестът на Ай Вейвей разбули масовите санкции от подобен тип над китайски интелектуалци, писатели, адвокати, активисти. „Мерките“ са взети от китайското правителство още през февруари, когато онлайн подстрекавания към масови протести, подобни на случилите се в Средния ??зток и Северна Африка, заляха мрежата. До публични протести не се стигна.
Положението е притеснително тъй като до този момент Ай Вейвей успява??е да се изплъзне благодарение на международния си авторитет. Онлайн петицията за освобождаването на художника бе блокирана за повечето китайски онлайн потребители, но тя продължава да се разпространява от уста на уста в Пекин, отприщвайки постепенно общественото мнение и международните реакции.
Съми??леници на Вейвей още след ареста изнесоха част творбите му в чужбина. Това се предприе като превантивна мярка срещу евентуалното им конфискуване от властите. Някои от най-известните инсталации на артиста бяха прехвърлени в Лондон, Ню Йорк и Швейцария. Само през тази седмица две нови експозиции на Вейвей бяха открити в Лондон. Фасадата на прочутия музей „Тейт“ бе изписана с гигантски надписи „Освободете Ай“. Тъкмо там, в централната зала, продължава да тече и неговата прочута инсталация с порцеланови слънчогледови семки.
??нсталацията „Слънчогледови семки“ е изложена в британската галерия „Тейт Модърн“ от октомври 2010г. Тя представлява огромен килим от над 100 милиона слънчогледови семки, изработени от порцелан. Общото тегло на произведението е 150 тона. Всяка семка е направена на ръка от занаятчии в Югоизточен Китай. В създаването на инсталацията на Ай Вейвей са участвали 1600 ду??и.
Протести бяха организирани и от страна на няколко правителства – на Германия, Великобритания, САЩ. Редица известни личности призоваха Китай за освобождаване на Вейвей и справедливо правосъдие. Салман Ру??ди, например разпрати до медиите отворено писмо, а Ани?? Капур посвети новата си изложба в Париж на Вейвей. Стотици хиляди хора по света се включиха в десетките петиции за освобождаването му. В Хонг Конг се появиха няколко графита с призиви за освобождаване на артиста, както и огромен надпис „Кой се страхува от Ай Вейвей“, препращащ към емблематичната пиеса на Едуард Олби. Във връзка с това, двама активисти на продемократичната групировка „Monday“ бяха задържани. Въпреки стандартното, предвидено от законодателството, наказание за „графити“ от глоба до три месеца затвор, в този случай властите настояват за много по-сурова присъда от 10 години зад ре??етките. Казусът, свързан с името на 53-годи??ния художник, скулптор, архитект и филантроп, Ай Вейвей продължава.
