Търговията може и да не е в природата на изкуството, но на практика без нея артистите – а и не само те, са обречени. За разлика от търговията с хранителни стоки, която може и да отмре, ако всички започнем да садим картофи, не всеки може да си нарисува картина. А само с картофи не се живее – или поне не е редно.

Как оцеляват художници, арт търговци и арт ценители днес у нас? Освен всички останали проблеми – световната икономическа ситуация, малкия пазар, родния манталитет, у нас галеристи, ценители и творци се сблъскват и със закона Чилова. Той е едно от малкото явления в съвременната българска култура, което обединява всички – от министри до обикновени граждани. С непознато по тези земи единоду??ие никой не харесва този закон – особено в частта му, която се отнася до съвременното изобразително изкуство.

Една от заканите на управляващите бе да внесат ред в тази объркана нормативна уредба. Предложенията вече са налице, внесени са в Народното събрание в средата на февруари. Кога ще бъдат приети, още не е ясно. По-важният въпрос обаче е с какво ще се промени хаотичният свят на арт търговията след като поправките бъдат приети. Защото предложенията за промени не внасят никаква яснота в мъглявото понятие културна ценност, определена в закона като нематериално или материално свидетелство за чове??ко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. От тази формулировка става ясно, че всичко може да се окаже културна ценност. А всеки, който дръзне да продаде такава, без да е минал през тромавата процедура по идентификация, рискува да се окаже извън закона.

Промени, засягащи търгуващите с произведения на изкуството, се предлагат и в проекта за изменение на прословутата Наредба №3, посветена на идентификацията на културните ценности. Но засега и те не генерират кой знае какво спокойствие в изтерзаната ду??а на арт търговеца. От проекта за изменение за пръв път разбираме, че на задължителна идентификация не подлежат “произведения на изкуството, собственост на техните автори, подарени или продадени от авторите на трети лица, както и творби, предоставени за продан и придружени с декларация за авторство”. ??зброени са и още няколко случая. Но текстът се отнася за “произведения на изкуството” – и отново не е ясно кои от тях могат да се окажат “културни ценности”.

“В момента всички арт търговци, които продават картини, са длъжни да ги идентифицират. ??зключение се прави само за произведения на живи автори и за картини, които са под 50 години” – каза зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. Той съобщи, че и Наредба №3 има съвсем нова редакция. В сайта на министерството била публикувана една от версиите, но не последната. “Работим активно с представители на гилдията на арт търговците и предстои да направим поне още една редакция – обясни Чобанов. – Защото след промените в Закона за културното наследство нещата ще са доста различни. Основната промяна, която предлагаме в закона, е в регистъра на оценителите на културни ценности да включим експерти, с които галеристите работят. Това ще облекчи търговците, на които няма да се налага повече да тичат за идентификация на всяка картина до музея. ?? ще отпу??и до голяма степен бавните процеси по идентификацията, които наблюдаваме в момента. В най-новия вариант на наредбата се въвежда яснота кое е културна ценност, кое не е, кое е национално богатство и т.н.”.

Повечето търговци на картини обаче не са убедени, че новостите в нормативната уредба ще подобрят ситуацията на арт пазара. ??гор Марковски, един от най-пострадалите от досега??ното приложение на закона, е запознат с предложенията за промени от уебстраницата на Министерството на културата. “Не смятам, че тези мерки ще облекчат арт търговията, напротив – ще я затруднят”, смята Марковски. Тръжната къща “Аполон и Меркурий”, на която той е съсобственик, вече почти година не може да получи лиценз за търговия с културни ценности. Негов търг бе провален от полицията през май 2010-а с обвинения, че собствениците на аукционната къща нямат разре??ение за провеждането му и че картините не са минали задължителната идентификация. Полицията все още държи 92-те арестувани картини под ключ. А министерството отказва да издаде на “Аполон и Меркурий” лиценз, докато не приключи следствието. Новината от вчера е, че със случая ще се захванат нов прокурор и разследващ полицай.

П. Т., собственик на аукционна къща “Виктория”, обясни че през последните месеци е правил много предложения за промени в нормативната база – от името на аукционната къща и на Асоциацията на търговците на произведения на изкуството, на която е председател. Някои от тях са взети под внимание, но от закона може да се желае още много. “В Закона не трябва да влизат произведенията на съвременното и ново изкуство – т.е. създаденото от Освобождението до момента – категоричен е Тодоров. – По цял свят то се търгува свободно. Разбира се, най-добрите произведения на Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов… могат да бъдат обявени за национално богатство. Оттук нататък обаче да има ограничителни режими за износ и за търговия е несериозно. За да се популяризират българските художници, творбите им трябва да пътуват зад граница, да се появяват по западни аукциони, да влизат в колекции. ??наче те никога няма да имат стойност”.

Т. не вижда опасност българското изкуство да бъде изнесено в чужбина на безценица: “То няма цена извън България! За колко мислите, че можете да продадете платно на Майстора или на Златю Бояджиев в чужбина? За николко. Защото там никой не ги познава.”

Лицензирането на галериите и на аукционните къщи е необходимо, а и дава някаква гаранция за клиентите, смята галеристката Маргарита Видралска от “Сезони”.

“Откакто действа този закон, на??ата аукционна къща не е провела търг, въпреки че има разре??ително – обясни Видралска. – Причината е в бавната и неясна процедура по идентификация. Особено за чуждестранните произведения. Правилата не са конкретизирани и човек винаги се колебае дали е в закона, или не.”

Засега “Сезони” предпочитат да правят изложби вместо търгове. “Рано или късно ще направим аукцион, но не и докато нещата не се изяснят – категорична е Маргарита Видралска. – ??наче пазарът се съживява. Преди две седмици в галерията приключи изложба на Магда Абазова, на която всичко се продаде. ??нтересно е, че художниците също вече се обръщат към галериите, все по-малко са тези, които се мъчат сами да продават работите си.”