3 Март

3 Март – Освобождението на България от турско робство през погледа на Вере??чагин

Тук ще ви представя Василий Василевич Вере??чагин (Верещчагин)

Василий Василевич Вере??чагин е роден през 1842 г. в градчето Череповец, Новгородска губерния, в семейство на поме??чик от средна ръка. Детството и юно??еството на Василий преминават във военни училища. На осемгоди??на възраст е даден в Александровския детски кадетски корпус, а след това и в Морския кадетски корпус. През 1860 г. е произведен в гардемарин (първото военно звание на завър??илите морски кадети), но не постъпва във Флота. Още в Корпуса Вере??чагин е посещавал рисувална ??кола и ре??ението му е да продължи образованието си в Художествената академия. През 1863 г. напуска Академията, пъте??ества из Кавказ, учи живопис в Париж. В края на 60-те години заминава за Туркестан, където Руската империя води поредната война за контрол над Средна Азия. По време на обсадата на Самарканд (1868) Вере??чагин оставя молива и се сражава рамо до рамо с войниците от обкръжения руски гарнизон. За проявената храброст е награден с Георгиевски кръст четвърта степен.

Вере??чагин пътува много, обхожда Сибир и Средна Азия, стига до границата с Китай и заедно с усъвър??енстване на художественото си майсторство, утвърждава и своите естетически принципи, които са в съзвучие с развиващите се сред руската интелигенция тенденции на противопоставяне срещу официозния академизъм, за реализъм и демократизиране на изкуството.

През 1871 г. художникът се заселва в Мюнхен, където обобщава в живописни платна натрупаните впечатления. Много от произведенията му са с военни сюжети. Тогава се ражда и цикълът от седем картини „Варвари“ (1871–1873), част от който е известната картина „Апотеоз на войната“ (1871). Към творчеството му проявява интерес руският меценат П. М. Третяков (създателят на прочутата галерия).

Първата самостоятелна изложба на Вере??чагин (наречена Туркестанска) е показана в Лондон (1873) и в Санкт Петербург (1874). ??нтересът е голям. ??мето му добива международна известност. Вниманието към обикновения човек, разработването на ??ироката палитра от емоции във войната, страданието, ужасът и отвращението, пресъздадени от твореца, поставят Вере??чагин в рядко проявяваща се по онова време антимилитаристична линия в баталната живопис.

??мператорският двор и генералитетът обаче са крайно недоволни. Посегнато е на осветената от вековете традиция военноисторическите събития да се представят единствено в светлина, героизираща владетеля. Казионната критика започва да сипе обвинения в антипатриотизъм и дори измяна. Вере??чагин е дълбоко засегнат и без да дочака закриването на изложбата, заминава за ??ндия, където прекарва две години. (Когато през 1874 г. Академията го избира за професор, той демонстративно отказва „високата чест“.)

Обявяването на Руско-турската война заварва Вере??чагин в Париж, той незабавно се записва доброволец и заминава за фронта.

„За да изпълня целта, която съм си поставил, а именно: да дам на обществото картини от истинската, неподправената война, не трябва да гледам сраженията през бинокъл от прекрасната далечина, а трябва сам да почувствам и да извър??а всичко, да участвам в атаките и щурмовете, в победите и пораженията, да изпитам глада и студа, болестите и раните… Не трябва да се боя да жертвам своята кръв и плът, иначе моите картини няма да са каквито трябва.„

С тези думи Вере??чагин споделя разбирането си за мисията на военния художник.

След войната художникът се оттегля в парижкото си ателие, като взема със себе си от България множество костюми, униформи, образци на оръжия и снаряжение, събирани по бойните полета. Въпреки че голяма част от етюдите, рисувани от натура, се загубват, непосредственото участие в сраженията при Плевен, срещите със смъртта, скръбта по загиналия брат придават сила и дълбочина на впечатленията, което помага на Вере??чагин да създаде едни от най-значителните си и убедителни батални платна: „Превързочен пункт край Плевен“, „След атака“, „Шипка-Шейново“, триптиха „На Шипка всичко е спокойно“ и др., обединени в т.нар. Балкански цикъл.

В Руско-турската освободителна война младият руски художник Василий Вере??чагин е доброволец. Той е завър??ил морския кадетски корпус, следвал е художествена академия в Петербург и Париж. Вече е носител на Георгиевския кръст за храброст от т.н. Туркестанска кампания (1867 г.), а картините му от онзи период, както и всички следващи батални платна, са зов на будната му съвест против безсмислието на войната. Василий Вере??чагин не се доверява на абстрактно творческо въображение – той винаги рисува от натура.

„Скобелев ме помоли да направя скица на местността, с разположението на турската войска, което да прибави към донесението си. Тъй като отгоре, от пътя, много не се вижда??е, аз се спуснах надолу, но не изпитах голямо удоволствие: кур??умите летяха там в такова множество, че, признавам си, само срамът ми попречи да се върна веднага обратно; криво-ляво нахвърлях плана; тогава се сетих за моя албум с рисунки – него го няма??е! А албумът бе??е с рисунки от Плевен и Горни Дъбник до най-последните дни!“ – пи??е в своите дневници Вере??чагин.

Жив участник в боевете на Плевенската епопея, в неговото съзнание остава незаличима следа – гледката на атаката край Горни Дъбник. В тези дни на ужас той стои недалече от един военен командир и един свещеник, за да рисува. Духовната драма от разкъсаните тела и тленно зловоние на смъртта, едва ли тогава са му откривали истината, че в следващия век картината „Панихида“ ще заслужи уважението на много военно-исторически музеи, ще има място в множество копия, за да стане достояние за съпреживяване на милиони хора: Мъглив зимен ден, безлистни тръни в далечината и сяка?? незаглъхващ вой на студен вятър издига към небесата последната милост към убитите войници. Никой не знае кои са те: българи, руси, османци, румъни. Неотразима мъка в лицето на млад свещеник, който отправя кадилницата за упокой ду??ите на всички, победени в това сражение – пред смъртта те са равни.

След победата край Плевен руският военен журналист, художник и писател Вере??чагин продължава с армията на генерал Скобелев за зимното преминаване на Балкана. Албумът със скиците, които е загубил по пътя си, по-късно е бил намерен. От по-нататъ??ното развитие на военните действия, в този тефтер са останали идеи за „На Шипка всичко е спокойно“, „Шипка-Шейново“, „Пътят на военнопленниците“ и много други.

След последните дни на войната гениалният художник не се оттегля в почивка, а рисува денонощно! Той урежда изложби в Париж, Виена, Лондон, за да покаже на Европа съкру??ителния вик на битките в България, а чрез този стремеж сам художникът получава международна слава.

Талантът на Василий Вере??чагин не е случаен. Тази дарба е дадена на един войник от Твореца, за да докаже чрез неговия талант безразсъдството на войната, причинена по чове??ка воля.

Но като приемем, че животът на ду??ата продължава своя път към Бога след като напусне тялото, то свещеникът в онзи далечен час преди 120 години край Горни Дъбник, е отслужвал панихида на победителите в боя, останали на зимното поле… А Вере??чагин е нарисувал само истината, видима за очите.

На 31 март 1904 г. руската тихоокеанска ескадра излиза на рейд пред Порт Артур. Флагманският крайцер „Петропавловск“ се натъква на японски мини и потъва за по-малко от две минути. Загива почти целият екипаж, включително и командващият ескадрата адмирал Макаров. На борда на „Петропавловск“ загива и големият руски художник баталист Василий Вере??чагин.

Седемнадесет години по-рано смъртта е подминала Вере??чагин – при друго сражение, на борда на друг руски военен кораб.

На 8 юни 1877 г. миноносният катер „Шутка“ атакува голям турски параход на р. Дунав. На борда на катера е доброволецът в Руско-турската война Вере??чагин, зачислен към адютанската група на генерал Скобелев „с право на свободно предвижване, без казионна издръжка“. В сражението художникът е ранен тежко в крака, но с незаздравяла рана се присъединява към войските при Плевен, където се раждат епичните му платна, посветени на Освободителната война.

Картините от Руско-турската война са показани на изложби в Санкт Петербург и Берлин (1880–1883). Отново интересът е голям. „Цялата онази увлекателна, парадна обстановка, която човечеството е измислило, за да прикрие най-пагубните свои действия, е чужда на четката на г. Вере??чагин – пред вас е голата действителност…“ – пи??е в една от рецензиите за изложбата. Отново обаче официалната реакция е негативна – реализмът и антимилитаризмът не бива да бъдат поощрявани. (??зложбата в Берлин е посетена неколкократно от известния германски военачалник Молтке, който с интерес разглежда творбите, но издава забрана германските войници да посещават изложбата.)

Вере??чагин дори се зарича повече да не работи батална живопис и предприема пъте??ествия в Сирия и Палестина, където разработва библейски сюжети.

През 1891 г. художникът най-после се заселва в Русия, недалеч от Москва, и през следващите години работи върху голям цикъл от монументални платна, посветени на Отечествената война срещу Наполеон от 1812 г.

В първите години на XX в. Вере??чагин отново пъте??ества – посещава Филипинските острови, САЩ, Куба и Япония.

Когато през 1904 г. започва Руско-японската война, възрастният вече художник не може да стои встрани от събитията. Той оставя жена си и трите си малки деца, отново нарамва статива, четките и боите, за да се отправи към театъра на военните действия, към палубата на крайцера „Петропавловск“, към крайната точка на своя живот. ??ли по-скоро – към многоточието на своето творческо безсмъртие…

* * * * * *

С България е свързана не само творческата съдба на художника, но и житейската съдба на неговата фамилия. Трима от четиримата братя Вере??чагини участват в Руско-турската война (1877–1878), двама са ранени, а костите на Сергей остават завинаги край Плевен.

Сергей Василевич Вере??чагин (1845–1877) завър??ва Морския кадетски корпус – като братята си Николай и Василий, и също като тях не постъпва във флота. Посещава рисувална ??кола, пътува из Кавказ, работи в мандрите и маслобойните на брат си Николай (производител на популярното и до днес в Русия „вологодско масло“), учи живопис в Париж. В Руско-турската война участва като доброволец. Сражава се при обсадата на Плевен. Проявява изключителна храброст, получава пет рани, но не напуска бойното поле. Утвърден е за войни??ки Георгиевски кръст, но не дочаква наградата. Загива на 30 август 1877 г. при третия щурм на Плевен.

Александър Василевич Вере??чагин (1850–1909) завър??ва Николаевското кавалерийско училище в Санкт Петербург. По време на Руско-турската война е адютант на генерал Скобелев. При обсадата на Плевен е ранен. За проявена храброст е награден със златна ??пага. След края на войната остава в България като офицер в Българската земска войска. ??збран е за почетен гражданин на гр. Севлиево. Скоро след това напуска България. ??злиза в оставка с чин полковник и през 1881 г. заминава за Париж, където помага на брат си Василий при организирането на изложбите му в Европа. През 1899 г. се завръща на военна служба и е офицер за специални поръчения на руския военен министър Куропаткин. Отдава се и на литературна дейност. Военните му разкази са забелязани от Л. Н. Толстой: „Това именно е художественият историк на войната, какъвто досега няма??е – поетичен и правдив…“. По време на Руско-японската война Александър служи в Далечния изток. След поражението излиза в оставка с чин генерал-майор. През 1909 г. се самоубива.

картините на Василий Вере??чагин: