Днес сутринта единствено и само вестник „Марица“ осветли нещата

тук пускам цялата статия, за да не би нещо да „изчезне“ после. ??наче ето и препратка към вестника (http://www.marica.bg/show.php?id=46955)

Кой открадна картините на Златю?

Внучката на Златю Бояджиев – Цена Бояджиева. ??нтервю на Евелина ЗДРАВКОВА, 24 Февруари 2011; 09:00

Внучката Цена: Мафия или смахнат колекционер посегна на паметта на дядо ми

Внучката на Златю Бояджиев – Цена Бояджиева, е откраднала 12-те картини на дядо си от бащината вила в Марково. Тази скандална новина заля мълниеносно интернет пространството вчера. От публикациите става ясно, че информацията е изтекла от „високопоставени“ източници в МВР. Районна прокуратура-Пловдив, обаче твърди, че заподозрени все още няма.

12-те картини на Златю Бояджиев изчезнаха от дома на сина му Георги Бояджиев-Бояджана в Марково в началото на февруари. Във виртуалните информации се твърди, че „Цена е преговаряла за продаване на картините с мастит бизнесмен месеци преди да ги задигне. Тези платна са непродаваеми, защото те се считат за национално богатство и не могат да се изнасят в чужбина.“

Цена Бояджиева, която е куратор в Зала „България“ в София, даде специално интервю за случая за „Марица“. Тя подрежда??е иконите на Росица Манева за откриване на нейна изложба днес.

–  Г-жа Бояджиева, как ще коментирате скандалните разкрития за вас?

– Дойде като гръм от ясно небе. Сутринта приятелка ми се обади, за да ми прочете статията. ?? цял ден се изтощих да обяснявам как не мога да бъде крадла на картините на дядо си, с които съм отраснала. Батерията на телефона ми падна от разговори през целия ден. Не мога да свър??а работата си тук, в зала „България“. Тези помийни гнусотии, които се изливат върху на??ата фамилия, са удар за нас, но и ло?? имидж за българската журналистика.

–  Защо набеждават вас, а не брат ви или някой друг от семейството?

– Посягат върху мен, защото така се посяга най-силно върху дядо ми. Никому не пожелавам да се случва подобно нещо – да се омърси паметта на дядо му.

– Говорихте ли с баща си – сина на Златю – Георги Бояджиев-Бояджана?

– Не, щадя го. Нали знаете, че е опериран, трудно говори, страхувам се за здравето му. Опасността да получи сърдечен, или мозъчен удар е огромна. ?? не искам да го натоварвам. Разговарях с Албена – жената, с която живее. ?? тя не знае на кой свят е. То бива жълта преса, бива провокация, ама толкоз… граничи с престъпление.

– Коментирахте ли публикацията със следователите?

– Не. Бях на разпит в понеделник. Обадиха ми се по телефона, за да ме поканят на разпит, защото нямало време да се изпращат призовки. Взех си отпуск един ден, в понеделник пътувах до Пловдив и написах, каквото зная, в IV РПУ.

– Какво написахте в показанията?

– Отговарях на въпросите на следователите. Болката от загубата на картините, които са част от живота ми, е огромна. Това са реликви за семейството. Ако съм ги откраднала аз, трябва??е отдавна да съм в затвора.

– Министър Вежди Ра??идов или някой от културното ведомство не се ли вълнува от развитието на процеса с издирването на картините и крадците?

– Не. Никой не ми звъни за нищо. Никой, освен брат ми, който в Пловдив помага с каквото може на полицаите.

– Кой има интерес да разпалва конфликта между вас – наследниците на Златю?

– Обяснението ми е с некадърността на полицаите да разкрият престъпниците. Нямам друго обяснение. Не се притеснявам да кажа „некадърни полицаи“, защото явно те не могат да свър??ат работата си и да разкрият крадците.

– А вие имате ли свои подозрения – кой може да задигне картините на Златю?

– Питанката е голяма и за мен. Да посегне?? на нещо толкова свято за роднините е престъпление. Вероятно е мафия, на която не може да се хване дирята. ?? страдаме ние, дребните риби. Кой може да е – не зная. Колекционери – ако е поръчка на колекционер, той трябва да е смахнат. Защото тези картини нямат пазар. Ще ги вземе, за да си ги скрие и да си ги гледа сам – не е логично.

– Но за разправии между наследниците на Златю Бояджиев се говори от много години.

– Няма такова нещо. Такива приказки са липса на морал. Дядо ми бе??е много продуктивен художник, остави достатъчно наследство и всички имаме много картини. Нищо че живеем на различни места, всички имаме картини – това са спомените от дядо. Ние пазим тази съкровищница и това е богатството ни. Аз зная, че след катафалката Т??Р не върви. Така че ценността на това наследство е в това да му се радваме сега. Затова нищо не се продава. Тези картини са част от живота ни. ?? вие, ако бяхте внучка на Златю Бояджиев, щяхте да запазите нещо за себе си и щяхте да го пазите.

– Проклятие ли виси над фамилията ви, че ви се случват такива ло??и неща?

– Проклятието е, че сме в България. Затова е възможно да се бие по авторитета на една такава фамилия. Но аз ще изчистя името – и моето, и на дядо ми, в съда. Всячески ще се боря да запазя спомена чист.

– А за почитателите на Златю Бояджиев – обикновените хора, които искат да гледат картините му, какво ще направите? Проектирахте музей в къщата на дядо ви в  „Кър??ияка“…

– Нямам сили. На 58 години съм.

КАРТ??Н??ТЕ

3 от 12-те картини, за които става въпрос отново, са ??едьоври на Златю Бояджиев. Те бяха показани за първи път пред публика преди две години в галерия „Върхове“ – артсалона на СиБанк, по случай 106-годи??нината на художника. Това са „Мелник – Сватба“, „Църковен ритуал“ и „Златю и братовчедът Златю“. Другите девет не са публикувани, те са различни поредици портрети на родственици на художника, от цикъла „Пейзажи“ и др.