??нтервюто във в-к „Труд“ от 17.12.2010 г. на Павел Тодоров председател на Асоциацията на търговците на произведения на изкуството провокира моя коментар.
Спрягания напоследък за галерист №1, гордеещ се с издаденото му Удостоверение №1 за търговия с културни ценности говори за кризисния пазар у нас.

Удостоверение №1

Притесненията на Павел днес, обаче имат своите корени в дейността на фирмата му при организирането на търгове вече няколко поредни години. Винаги съм му казвал, че политиката им да свалят безконечно цените на пазара няма да доведе до нищо добро. Няма как да мотивираме ценителите да купуват картини, когато след месеци те установяват, обезценката им с темповете на автомобил излязъл веднъж от магазина и превърнал се във „втора ръка”. Ценовите тенденции при „Виктория” през последните години са ярка илюстрация на думите ми. Да, днес има криза, стагнацията е голяма, но основен проблем в пазара на изкуството е превръщането му на „бит пазар”, и това според мен е отчаяната политика на няколко „водещи” в бран??а фирми.

Въпреки, че бях на учредителното събрание на Асоциацията, аз не подадох документите на фирмата ми за членство, не само заради няколко от участниците – откровенни криминални субекти, (2-3 ду??и от 20), а и заради прозрението, че и днес не е възможно ние българските арт-дилъри да сме коректни и лоялни един към друг, да защитаваме общите си интереси – да изоставим личните си пристрастия в името на една обща кауза. За мен общата ни кауза е „Да осветлим пазара и да го изчистим от мър??ата”!

Учредителното събрание на Асоциацията почти съвпадна с акцията срещу „Аполон и Меркурий”. Без да звучат думите ми като обвинение, не бе??е коректно от страна на Павел да използва скандала за лични дивиденти. Публичните му изяви, като председател на една още несъществуваща-нерегистрирана организация, не бяха толкова в защита на колегите, а по-скоро бяха възприети като реклама на „Виктория”, която спазва правилата. Странно наистина, как само за ден-два Павел успя да идентифицира 160 работи за своя търг? Проведе го само няколко дни след „закрития”, при това при пълно спазване на правилата. Много добре си спомням, че по това време също се поинтересувах от още непознатата „технология на идентификация” и никой, нито в Министерството на културата, нито в НХГ, не ме „осветли” по темата!
Междувпрочем и до днес Павел и управляваната от него Асоциация въпреки многобройните си срещи с чиновниците в министерството не спомогнаха с нищо наредбата да се промени или отмени. Даже както е видно от интервюто, ентусиазмът му да се бори за каузата се е изпарил.

Преди години галерия „Виктория” бе??е замесена в един голям скандал отново на страниците на вестник „Труд” http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=320599
Разбира се, Павел може да е нямал представа, че продава крадени картини, но е факт, че още няма публичен регистър  за издирвани произведения на изкуството. Отново се питам, какво направи по темата Асоциацията?

В заключение ще дам тон на едно „??у??укане”, което напоследък споделят неколцина колеги. От няколко години на пазара се предлага „Портрет на възрастна дама”. Картината е показвана на дузина арт-дилъри, но никой не я е купил въпреки, че е подписана и сертифицирана, като творба на ??ван Ян Мърквичка. Носи се мълвата, че портрета е дело на неизвестен за нас западно-европейски автор и е попаднала у родните антиквари. По късно някой „умник”, ре??ава да изтрие оригиналния подпис и да преподпи??е творбата с името на Мърквичка. Това „спорно” и одумвано в арт-гилдията произведение се появи в целия си блясък на последния търг на „Виктория”, като освен в сайта на галерията: http://www.gallery-victoria.com/се намира и в друг арт-сайт, http://gallery-poli.com/main.php?g2_page=5 , за който ще се въздържа от коментари, сами разгледайте предлаганата продукция! Разбира се, Павел може пак да не знае цялата тази история. Още повече, че той няма съответната квалификация сам да различава и атрибуира произведения на изкуството. Но Аукционната къща №1, все пак отново е „идентифицирала” произведенията за търга. Тогава възниква въпроса, кой, кога и как е определил, че „Портрет на възрастна жена с обеци” е рисуван от Ян Мърквичка? Арте-факта „културна ценност” ли е?
?? ако това, което се мълви за картината е вярно, не е ли „идентификацията” на ментето огромен скандал? Дали е било по „бързата процедура”, дали и „гледано” от „компетентни” специалисти или пък е просто недогледано?! Въпроси без отговор за сега!  ??ли пък картината е истинска, а завистниците ??у??укат за да окалят Павел. Къде ли е истината?