Малко повече за Никола Михайлов
Статия от ??ван Бакалов – e-vestnik
МУСОЛ??Н??, Х??ТЛЕР, ЦАРЕ ?? ПРЕЗ??ДЕНТ?? ПОЗ??РАЛ?? НА Н??КОЛА М??ХАЙЛОВ
??ван Бакалов
Преди дни на аукцион в Мюнхен непретенциозен портрет-етюд на Хитлер от българския художник Никола Михайлов бе??е продаден за 3200 евро.
„Бележити личности са му позирали: българският цар, германският император, президентите на Чили и Бразилия, покойният Густав Щреземан (б. а. – министър на вън??ните работи по време на Ваймарската република в Германия), водещи личности в Европа и известни хора на изкуството”, пи??е за Никола Михайлов вестник „Ню Йорк хералд” през 1929 г. Малко по-късно му позират и Мусолини, Хитлер, и Гьобелс.
Кой всъщност е Никола Михайлов? Достигналият световна слава през първата половина на миналия век художник е роден през 1876 г. в Шумен. През 1896 г. се записва като студент по живопис в Мюнхенската художествена академия. Живее за кратко в Париж и Лондон. В началото на века открива в Мюнхен частно училище по рисуване. Една от ученичките му – ??да Муглер от Фрайбург – става по-късно негова съпруга.
От 1902 г. Михайлов е в България. Става придворен художник на Фердинанд, но напуска страната през 1910 г. и отива при съпругата си в Берлин. Между двете световни войни той се нарежда сред най-търсените и скъпо платени салонни портретисти не само в Европа, но и в Южна и Северна Америка. През 1930 г. хонорарът на Михайлов за портрет е между 10 000 и 20 000 немски марки – значителна сума за онова време – като един портрет рисува за седмица.
За портрет на цар Борис, правен през 1930 г., му изплащат сумата 300 000 лева. Това събужда остри протести сред българските културни и правителствени кръгове. На въпроса на журналистка от тогава??ния в. „Утро” не е ли твърде висок този хонорар, художникът отговаря спокойно, че за тази сума рисувал в Западна Европа малък портрет или само глава.
Ателието му в Берлин се посещава не само от изискани дами, които желаят да бъдат увековечени. По време на Ваймарската република то се превръща в сборен пункт на вис??ето общество. Даваните от него приеми намират отзвук в пресата – поименно се изброяват присъствалите политици, представители на аристокрацията, дипломати и артисти. ??зложбите му са винаги откривани от политически значими личности.
Михайлов се занимава изключително със салонна живопис. В Германия по онова време се котират авангардни художници. Михайлов, без конкретно да е участвал в политиката, успоредно с актрисите и финансовите магнати е рисувал и личности, за които немците след 1945 г. предпочитат да мълчат.
Още през 1916 г. Михайлов рисува кайзер Вилхелм II. През 1931 г. прави портрет в Рим на Бенито Мусолини. През 1934 г. пресата репродуцира портрета му на Хитлер, рисуван през 1933 г. ??сторията с портрета е описана в немския в. „Кемницер Тагесцайтунг” същата година. По време на прием през март 1933 г., даден от зам.-канцлера фон Папен в сградата на Министерството на пропагандата, присъства и Михайлов. Той има възможност да води 15-минутен разговор с фюрера за това как е рисувал портрета на Мусолини през 1931 г.
Вероятно Хитлер е изпитвал ревност от това, че неговият италиански съидейник си е направил портрет при Михайлов. По време на този разговор художникът наблюдава Хитлер отблизо, а през останалите 2 часа от приема го скицира, после оформя и самия портрет. Пресата от този период съобщава, че по поръчка на Гьобелс Михайлов пак рисува фюрера за резиденцията Каринхал. Михайлов прави портрет и на Гьобелс, става ясно от сп. „Дер Зилбер??пигел” от 1936 г.
Животът на Михайлов е низ от одисеи. На два пъти губи изцяло състоянието си – през 1923 г., по време на голямата инфлация в Германия, и през 1945 г. През 1921 г. предприема първото си презокеанско пътуване, вероятно принуден от голямата икономическа криза след Първата световна война.
Преди смъртта си през 1994 г. 90-годи??ната му дъщеря Олга се среща с българската изкуствоведка Снежанка Добриянова – Бауер, която тогава е аспирантка в Германия, и разказва пред нея: „По време на тези дълги пъте??ествия го придружава??е мама или аз. В Берлин хвърляхме чоп коя от двете да пътува с него…”
Отсядали в първокласни хотели и Михайлов излагал донесените от Берлин картини. Заедно с поръчките за портрети художникът получавал и покани за нови изложби в други държави.
Михайлов рисува и прави изложби последователно в Аржентина и Уругвай през 1921 г., Аржентина, Чили и Бразилия през 1923 г., а през 1924 г. в Ню Йорк. „Рисува??е много бързо. След 5-6 сеанса картината бе??е готова. Когато нанася??е боите, Цялото платно вибрира??е. Пред вън??ни хора бе??е лаконичен, а докато рисува??е и дума не отронва??е”, обяснява дъщеря му Олга пред Снежанка Бауер и показва как баща й нанася със замах боите.
Получените хонорари от картините художникът обменял в марки. С идването на инфлацията в Германия през 1923 г., се стопява цялата сума. По време на Втората световна война Михайлов живее основно в Берлин, но като започват бомбардировките, често пребивава по имения на разни барони и благородници. Губи съпругата си през 1942 г. Година по-късно синът му е убит на фронта, доколкото е известно някъде в Сърбия.
През 1945 г. изгаря жилището му в Берлин. Дъщеря му Олга разказва как са търсили с баща си изпод още тлеещите останки случайно запазени вещи. “Показа какво са успели да спасят от огъня – два големи дебели албума. В тях са събирани грижливо статии за Михайлов (първата е от 1896 г.), и много репродукции на картини.”, разказва Снежанка Бауер.
Когато започват бомбардировките над Берлин, Михайлов предава всичките си картини (точната цифра дъщеря му Олга не може да каже) на съхранение в подземен бункер под червената сграда на едно от кметствата в града.
След като Червената армия превзема Берлин, генералният щаб се настанява в тази сграда. Приближена на семейство Михайлови секретарка продължава да има достъп в сградата. По нейни данни в кабинета на главнокомандващия ген. Жуков били окачени две платна на Михайлов. Същата секретарка успява да изнесе малка част от картините – общо 17. Три от тях са притежание на роднини на Олга, които казват, че тя им ги е продала през 70-те години.
Когато през 1961 г, в София се организира посмъртната изложба на Михайлов, дъщеря му разпознава сред експонатите една от картините, които са били в бункера. Оказва се, че войник, участвувал в превземането на Берлин, взел картината, като сметнал Михайлов за руски художник. По-късно я предал на съветски музей, там установили самоличността на художника и изпратили картината „по братски” в Националната художествена галерия в София.
Докато през 50-те години в немския печат се срещат многобройни съобщения за българския художник, след смъртта му през 1960 г. де факто е забравен, твърди Снежанка Бауер. Според нея причините за хладното отно??ение към Михайлов вероятно се дължат на това, че е общувал с фа??истки лидери, на които е рисувал портрети.
Дъщерята Олга Михайлова не искала да говори пред Снежанка Бауер за това как баща й е рисувал портрети на видните нацисти. “Тя обясни, че той имал собствено мнение за националсоциализма, но по онова време не го огласявал извън семейството. В на??и дни, преди смъртта си, тя пак не пожела да коментира отно??ението на баща си по този въпрос”, казва Снежанка Бауер.
Никола Михайлов е много продуктивен. По данни на немския печат до 1954 г. е нарисувал 3000 картини, в периода 1911-1960 г. е участвал в общо 55 изложби, 26 от които в Германия – повечето от тях самостоятелни.
Никола Михайлов е завещал 18 от картините си, в дома на дъщеря му Олга, на Националната художествена галерия, но българската бюрокрация години наред не се е погрижила да ги прибере от Германия и 7 от тях са изчезнали.
Според завещанието на художника, който умира през 1960 г., картините от жилището на дъщеря му след нейната смърт трябва да дойдат в България. Дъщеря му Олга Михайлова умира през май 1994 г. ??зкуствоведката Снежанка Добриянова – Бауер при срещите си с 90-годи??ната дъщеря Олга Михайлова, малко преди смъртта й, научава от нея за завещанието. Олга Михайлова й разре??ава да репродуцира картините.
През 1993 г. Снежанка Добриянова – Бауер без особен успех се опитва да обърне внимание на разни инстанции у нас, че има завещани картини и някой трябва да се срещне с дъщерята на Михайлов. През май 1994 г. Олга Михайлова умира. Тогава 11 платна са предадени в консулството ни в Мюнхен, но се оказва, че 7 от картините от жилището ги няма. Те са най-ценните според Снежанка Бауер.
(Статията се основава на проучвания на изкуствоведката Снежанка Добриянова Бауер)