Една статия от e-vestnik – автор Калин Николов
Впрочем – другаде не я срещнахме. Разбираемо…
цялата статия тук:
В залите на Националната галерия в София са изложени 74 скулптури на живописеца импресионист Едгар Дега, за които по света се водят спорове дали са автентични. Наричат ги „противоречиви”, а някои експерти – направо фал??иви. Те са открити като гипсови отливки в едно скулптурно ателие неотдавна, отлети са от бронз с амбицията да представят пред света пълна колекция скулптури на Дега. ??злагането им за месец в Националната галерия в София е част от световната им премиера.
Сред тях е вариант на прочутата скултура на Дега “Малката танцьорка”, която предизвиква скандал още при показването на първата си изложба в Париж 1880 г. Тогава я свързват с разпространената в Париж детска проституция, от която Дега е бил възмутен. ?? авторът, и изкуствоведите досега не смятат скулптурата за изобразяваща “невинен чар”. Скандалите продължават след смъртта на Дега, защото тогава тя е отлята от бронз в общо около 60 отливки до днес.
Много от авторитетните галерии по света отказват да приемат показаните в София произведения. Сега??ната изложба на спорни скулптури се случва в момент, когато министър на културата на България е скулптор.
По-долу художникът Калин Николов разказва историята на скулптурите и споровете около тях.
Когато великият френски импресионист Едгар Дега умира през 1917 г., наследниците му регистрират творбите в ателието му. Описват и около 150 скулптори. Те били направени от восък, но повечето нямали добро състояние. ??зсъхнали и счупени, смачкани, незавър??ени… Може би именно видът им е бил и повод да се обобщи следната теза – че художникът с помощта на пластиката е подпомагал най-вече или дори единствено своите усилия на рисувач и живописец.
Друг мит бил, как вече полуслепият старец просто нямал пред себе си избор. Той работил с ръцете си само скулптури като слепе??ката опипвал формата – рисуването така и вече не било по възможностите му. Ни най малко – твърдят дне??ни специалисти за Дега. Гениалният художник се е нуждаел от триизмерната форма, така както му е била необходима хартията, платното, пастела, маслените бои, графиката, фотографията (той и нея е използва активно в подготовката си за работа и бил сред пионерите дори в това).
??стината е обаче, за което има доказателства, че Дега не е искал да отлива своите восъчни или глинени пластики в бронз. Който го прави, считал той, осъществява твърде голяма отговорност. Казвал е: „Бронзът остава във вечността”.
В името на същата тази вечност обаче, наследниците на художника се консултират с леяр. Това е Адриен Хьобрард. Неговото мнение е било, че 74 пластики могат да бъдат преобърнати в бронз (друга огромна група творби просто били в непоправимо състояние). До Хьобрард наследниците стигат чрез посредничеството и опита на големите търговци на картини и приятели на Дега – Дюран Рюел и Амброаз Волар. Документацията и свидетелствата са в наличност. Леярското студио е било престижно и с авторитет. Характеристиката на неговия вид бронз, както и методите му на отбелязване знака на леярната, позволяват да се знае кои от направените отливки са на работилницата на Хьобрард.
Очевидно майсторът дълго е работил над поръчката. Според договора между наследниците и Адриен Хьобрард, трябвало е да се правят по 22 отливки от всяка предоставена му творба – по една за леяра и една наследниците, както и 20 екземпляра за продажба. Когато леярната е затворена през 1937 г. – затворена поради това, че Хьобърд вече се чувствал стар – работата над творбите продължила и след това в леярната “Валсуниани”, под ръководството на дъщерята на мосю Адриен Хьобрард – Нели. Така или иначе завър??ените отливки очевидно надхвърлят предварителната договорка.
През 2001 г- Уолтър Мейбаум, автор на изкуствоведски студии за периода 19 и 20 век, е повикан от собственика на леярната “Валсуниани”, Леонардо Бенатов (придобил я през 1955 г.), и там , в тъмна и заключена стая, му е представена колекция от 73 гипсови копия на съществуващи скулптори на Дега. ??зключително впечатляваща гледка: точно така, както изглеждали подземията на Тутанкамон или внезапно потъналите кораби с несметни богатства.
Мейбаум намира забележителния момент за повратна точка в анализите на скулптурното творчества на Дега, а д-р Грегъри Херберт, директор на отдела за европейско изкуство за нюйоркската галерия „Хирсчъл и Адлер” излиза публично с мнението, че всичките творби от леярната Валсуниани, са направени докато самият Дега е бил още жив. ??зпълнител на това желание на Дега бил неговият близък приятел, скулпторът Бартоломи…
Така двамата, Мейбаум и Херберт, набелязват и стартират програма за популяризиране на колекцията, което включва ново отливане на по 29 броя от всяка от откритите работи с разре??ението на 15-живи наследници на Дега, което да осигури финансирането на тази програма и техните претенции. Поради съмнението в автентичността на творбите, продажбите обаче били далече под равнището на очакванията. Защото за едни познавачи, скулптурите били менте, за други стока, макар и менте, а за някои важното бил ??умът…
Още през февруари тази година, едно от най-авторитетните списания в света на изобразителните изкуства, английското „Арт енд артист”, обяви, че Националната галерия в София е сред няколкото места, където предстои да бъде видяна колекцията от отливки на голямата серия „недоизяснени като произход” скулптури. Формално те носят почерк, сяка?? като че ли са дело на гениалния художник Дега… ?? все пак пораждат редица въпроси, относно странното си появяване на света и определени несходства с вече известните ни оригинали на посочения им създател.
Скулптура на Дега от изложбата в София. Снимка: e-vestnik
Посетител разглежда скулптури на Дега на изложбата в София. Снимка: e-vestnik
Скулптура на Дега от изложбата в София. Снимка: e-vestnik
Скулптура на Дега от изложбата в София. Снимка: e-vestnik
Скулптура на Дега от изложбата в София. Снимка: e-vestnik
??зложената в София отливка “Валсуниани” на прочутата скулптура на Дега “Малката танцьорка”. Оригиналът е от восък, съхранява се в Националната галерия във Ва??ингтон. От него са направени около 30 отливки. Още толкова са направени и от гипсовото копие от ателието “Валсуниани”, едно от които е изложено в София. Снимка: e-vestnik
Посетителка разглежда скулптури на Дега в изложбата в София. Снимка: e-vestnikВ информацията за откритите произведения на майстора се прокрадва ирония. Сред споменатите няколко периферни за света галерии, които се наредили на опа??ка за да представят скулптурите на Дега като тази в Атина – малко известният частен музей „??раклион”, или на??ата Национална галерия в София, няма изобщо и помен от онези имена на музеи , познати като престижни. А това е и гаранцията на истинските специалисти – да поискат въпросната колекция сред своите зали и да я утвърждават като явление. Напротив, заявява се изрично, че те просто се ослу??ват.
„Арт енд артист” пи??е: „Спорът избухна в края на миналата година, когато малко известния ??раклионски музей публикува гланциран каталог на три езика с представяне 74-те „неотдавна открити” бронзови отливки на Дега в изложба под заглавие „Пълното събрание от скулптури на Дега . След закриването на 25 април изложбата ще пътува до Националната художествена галерия в София, България, и Македонския музей за съвременно изкуство в Солун, Гърция, според Мейбаум… Паралелен набор от бронзови отливки ще бъдат показани в Тел Авив, Музеят на изкуствата (25 март-април 26). Единственото място в САЩ, където е планирана досега същата експозиция е Музей на изкуствата в Ню Орлиънс, където е набелязан ноември догодина. Други подобни места за САЩ се търсят.”
Действително, периферно пъте??ествие. ?? буквално преди дни дойде новината ,че новата директорка на галерията в Ню Орлиънс засега отлага изложбата със скулптури на Дега, организирана от пред??ественика й, защото й било необходимо да си помисли, под влияние на противоречивите мнения за тях.
Сп. „Арт енд артист” припомня, че веднъж, разсъждаващ над живота си, Едгард Дега споделил пред художника Жорж Руо: „Не праха на забравата ме пла??и, а чове??ката ръка…”. За момента специалистите приемат, че двамата – Мейбаум и Херберт – в ре??ението да проведат сензационния проект с показване на пълната колекция от скулптури на Дега, започват да раждат теории, които все повече концентрират съмнение върху тяхната добросъвестност и върху автентичността на сбирката.
Набиващите се разлики между оригиналните скулптури и новите, Херберт приписва на един приятел на Дега – може би малко позабравения, но също така значим и ефектен скулптор Бартоломе. Херберт прави любопитно и условно тълкуване на някои писма, които двамата приятели си разменят и така нагажда някои моменти в разбирането, че теорията му е възможна. Но точно това е и един от аргументите на скептиците. Защото не съществува директна информация за извър??ване на сходни действия между двамата художници – отливане, обща работа или каквото и да било.
Оказва се, че през 1955 година, когато вдовицата на Бартоломе умира (подробност: умира в психиатрия, а през това време имуществото й е разграбено и продадено), а съдържанието на апартамента й се разпилява, намерените там отливки на Дега не са общи с тези от дне??ната колекция, които виждаме в Националната галерия в София. Тоест очевидно не са тези.
Казаното от Дега „за чове??ката ръка” не е случайно и има смисъла на реална тревога за автентичността на всяко едно творчество. Едгар Дега е един от малкото художници, които добиват истински познания за нещата и като икономически факт, тоест стока, и като произведения на изкуството… Художникът през цялото си съществуване се пази от щампата да минава за успял – задоволява го възможността да експериментира за една нова културна рамка, чиито елементи са смелата и неочаквана композиция, реализма (динамичен, жив, естествен), светлината, движението, истината за натурата (благодарение на нея често Дега минава за женомразец).
?? така, проблемът започва, когато в леярната “Валсуниани” извън Париж е открита неочакваната колекция от 74 гипсови отливки. Според автора на статията в списанието – Уилям Кохан, журналист от „Ню Йорк Таймс”, в центъра на проблема е дали например най-ефектната творба – „Малката танцьорка” – е дело изобщо на майстора, както твърдят откривателите. ??ли е направена доста години след смъртта на Дега, както говорят специалистите.
От тази предполагаема нова версия на скулптурата „Малката танцьорка” между 1997 и 1998 г. са произведени вече над 40 копия. Вероятно те са подготвени за пазар – за най-малко по 2 милиона долара на екземпляр. Естествено на вторичния пазар. Нито една от големите търгови къщи не се ангажира с разпространението на отливките. Но списанието посочва примери за такива, които са закупили от творбата. ??, оказва се, те не знаят, не са били уведомени, че съществува спор…
В сравненията „Малката танцьорка” наистина прилича на онази прочута и истинска танцьорка, позната в историята на изкуството. Но и разликите са съществени – намират ги в лицето, ключиците, позицията на крака, косата и нещо от позата.
Оригиналната „танцьорка” е показвана приживе в Шестата импресионистична изложба през 1881 г. Това е единствената скулптура, която Дега представя пред публика някога и някъде в живота си. Тя е изработена от червен восък и е облечена с костюм от марля, който напълно автентично повтаря пачката на балерина, както и има панделка от истински плат на главата. Шедьовърът е притежание на световноизвестния колекционер Пол Мелън, който закупува 69 оригинални восъчни скулптури на Дега през 1955 година и ги дарява основно на Националната галерия във Ва??ингтон, но и в Кембридж, и на музея Д’Орсе…
Съвременниците на Дега, особено критиците, намират творбата за уродлива. Но нейната непосредственост и реалистичност отварят нова страница в начина на пресъздаване на действителността и доказват правото на художника да разработва видимото в посоката, към която духа му се стреми.
Убедените в това, че новооткритите отливки-творби са направени през живота на Дега, са се сдружили в своеобразна опозиция и е имало нещо като конференция на неразкрито място в Ню Йорк, на 19 януари. Тяхното ре??ение да направят публична декларация така и не вижда бял свят, пред логиката, че времето и пазарът налагат своите ре??ения в тяхна полза.
Според няколко източника, сред присъстващите на срещата в Ню Йорк били Гари Тинтероу, ??еф на отдела на 19-и век, а също и за модерно и съвременно изкуство в Метрополитън мюзиъм, експертът Ричард Кендъл, куратор към ??нститута за изкуство в Уилямстаун, Масачузетс и автор на студии за Дега, Теодор Реф, почетен професор на европейска живопис и скулптура в Колумбийския университет, Патри??а Файлинг, професор по история на изкуството в Университета на Ва??ингтон, Шели Шуман и Дафне Барборт, реставратори и специалисти в Националната художествена галерия Ва??ингтон, Артур Бийл, бив?? председател на отдела за опазване и управление на колекцията на Музея за изящни изкуства, Бостън и др.
Участниците в срещата са се разоти??ли обаче без публично оповестено мнение. Макар и обявени като убедени в каузата си, след това например Ричард Кендъл е отказал да изкаже становище за „Арт анд артист” и дори неочаквано просто помолил да бъде разтълкувано мълчанието му за позиция. Другите присъстващи не са по-словоохотливи. Но това е и очевидно част от програмата: защото дори търговите къщи да се въздържат от досег с „новата колекция”, то „вторичният пазар чудесно източва пари от различни купувачи, които могат да се окажат и нелепи наивници.
Доказателствата на Бенатов, собственика на леярната, също са доста спорни – той се обосновава на спомени от работещи в леярната, че творбите са автентични и са поръчка със знанието на Дега. Тези хора обаче са вече отдавна починали.
Херберт обаче настойчиво издирва начините да осигури своя проект, свързан с новата колекция Дега. Той намира колекционери, на които говори за някаква ранна версия на прочутата скулптура „Малката балерина”. Предлага им бронзови копия за пари, макар да твърди, че интересите му са само на изкуствовед и изследовател.
Проучванията му се базират на това, че Дега се е подготвял да продаде на богат американец въпросната скулптора – тази от восък. Човекът е преговарял с Дега, а негов посредник в сделката е художничката Мери Касат (прочута американска импресионистка). Според Херберт, именно Дега е предлагал първия вариант на творбата си, тази която е отлята в бронз и виждаме днес сред новите сензационни експонати. Дега я бил отлял от бронз, за да впечатли американеца. Но всъщност от кореспонденцията се вижда, че те изобщо не стигат до ре??ение и с годините се говори просто за повредената известната восъчна скулптура, която е позната на всички от десетилетия…
Разбира се Херберт показва списък на специалисти, които са напълно убедени в автентичността на новата версия. Само че те, както се видя, отказват ре??ително публичност, както и показват изненадата си, че са вписани към привържениците. Херберт се приема и като учен, реагиращ на една кауза, която си заслужава. Но списанието прилага доказателства, че разпространителите на версията за новата програма около Дега, са ангажирал се финансов кръг, чиито интереси са доста далече от идеалните.
Какво крепи надеждата на вече заложилите кариерата си за оригиналността на отливките. Едно от обвиненията, че са компютърно генерирани и модифицирани за момента отпада. Тогава остава, че или са правени от восъците на Дега, или от други готови отливки. Разликите с восъците обаче са така очевидни, че според вярващите в откритието, не става дума за фал??ификации. Според тях фал??ификаторът би се придържал към оригиналите напълно точно. Вярващите изграждат версията, че Дега сам е правил своите варианти – затова идвали разликите.
Полюсите са два: че има непознати творби на Дега, които той още приживе превръща в отливки. ??ли че нов огромен по талант фал??ификатор е направил предоставената вече в няколко музея колекция. „Ако първият извод е правилен – пи??е в мнението на привържениците на „новия” Дега в писмо-отговор до следващия, мартенския брой на „Арт енд артист” – това би значело, че отливките са голямо историческо откритие, което документира творческите етапи в работата на художника Ако вторият извод е правилен, тези отливки са резултат на изключителни копия, направени от някои висококвалифицирани скулптор, който абсолютно точно пресъздава оригиналните восъци Дега или друг път прави свои собствени техни вариации. Време е да се проведе дебат на открито.”
??менно скулптурите, които пораждат тези спорни въпроси, гостуват в София. Някои ги приписват на великия Дега, а други са далече по-въздържани… ?? въпрос на реклама – за някои сензационната изложба носи забележително изживяване, за други – София е поредният парад на едно съмнително начинание…
Музеят в Ню Орлиънс отлага въпросната експозиция и се дистанцира от нея, докато споровете са налице и дори участниците от януарската среща споделят, че „няма абсолютно единно мнение, че това са нещата, и че те са това, за което се представят”.
Въпросът е – кой е специалистът от българска страна, ангажиран в този спорен проект, и защо той е въвлякъл Националната ни галерия в него? Към това бих искал да добавя и характерната журналистическа дезинформация, че например на??ият зрител вижда „Малката танцьорка” (танцувачка) – единствената скулптура на Дега, излагана от него приживе. Но нима намиращата се в колекцията на Леман скулптура „Малката танцьорка”, съхранявана в Националната галерия във Ва??ингтон, е тук в момента? Нима е тя…