Димитър Фицов на 60год!
Моят приятел и съдружник – Димитър Фицов стана на 60 години. 24 години сме заедно в битката за изкуството по на??ите земи. 1986 се запознахме във фоайето на театър „Сълза и смях“, което отваря??е вратите си за изложби на млади художници. По това време има??е още една сцена (филиал) – „Веселин Андреев“ – намираща се съвсем близо до Централна Гара. Там също има??е изложби. Всъщност ние харесахме една и съща картина и (почти) се скарахме кой пръв ще я купи. За сведение на сега??ните другари – по това време картините струваха х 45-50-100лева, а чифт обувки от магазин „Пирин“ на бул. „Вито??а“ бяха 35лв. Говоря за картини на млади и неизвестни художници. Та така – Фицов ре??и да отстъпи (той така прави, когато види, че някой наистина много иска да притежава даденото платно). Разприказвахме се и от дума на дума от среща на среща направихме „кръгът“ „Аполон и Меркурий“. Близо до театъра бе??е Руския клуб, където след някой спектакъл продължавахме да говорим за изкуство. Ходихме заедно по изложби и всеки защитава??е своята теза. Формирахме се – нали в спора се ражда истината – поне така ни учеха. Фицов е „виновен“, когато „откри“ картината на Златю Бояджиев забутана в едно мазе на театър „Сълза и смях“ и съобщи на своя съученик Петър Маринков тази новина (тази картина все още е в театъра, не е открадната от него, не сме я продали, или предлагали на Търг (но и това е между другото)) Петър Марников по това време бе??е драматург на театъра, а по-късно стана и негов директор (съпруг е на Лили Маринкова, журналист от БНР)
?? така през годините и през цялата тая демокрация опитахме какво ли не – от първите Търгове за ??зобразително ??зкуство, до намирането на колекции, пътуванията в чужбина в „преследването“ на някоя творба, изложбите на ул. „Шипка“ – в сградата на СБХ Фицов нае целия първи етаж и там правихме всеки четвъртък (какво нахалство, а!) нова изложба – от Христо Йотов, през Николай Алексиев, та до един зам. министър ;(по-късно разбира се!) на културата.
Открихме и галерия – съществува кратко време, но пък изложбите си заслужаваха – Преслав Кър??овски, Емил Стойчев, Евгени Бугаев, Никола Танев, Любен Белмустаков, Дарина Цурева, Лини Анефф, Павел Кръстев, Едмонд Демирджиян, Макдонна Мосхо-Тзавелла, Цанко Лавренов, Сотир Костов, Николай Райнов, Марко Марков, Бойко Колев и много други.
През всичките тези години Митака запази най-важното в себе си – толерантност! Виж, това при него е много повече от всичко друго. ?? искрените му жестове също правеха впечатление. По едно време нямахме пари за сирене, но виж, за изкуство се намираха.
Жалко, че не успя за тази кръгла годи??нина да направи изложба с част от колекцията „Фамилия Фицови“, но се надявам, когато разните му там лъжливи овчарчета се наприказват и това да стане. А и ще стане – сигурен съм!
Митко, да си жив и здрав!
??ма време до 100!
Твой ??гор Марковски
