отговор на статията на Лаврен Петров

Тема с продължение
Засегнатите от статията на Лаврен Петров, публикувана в неговия блог (и неясно защо промемена – цитирам вестник „Труд“) днес отговарят на страниците на вестника.
вестник Труд, четвъртък, 12 Август 2010г.

На 10 август в. “Труд” публикува със съкращения текст от блога на Лаврен Петров, внук на художника Цанко Лавренов. Наследникът обяви девет картини за ментета на Лавренов и ги оцени в градация от “много слаб” през “добър” до “много добър фалшификат”. Публикувахме описанието му за 4 от тях.

Текстът разказва??е историята на всяка от набедените картини – как се е появила на пазара, как е стигнала до него и как той е разбрал, че въпросното произведение е менте. Героите в неговия разказ, реални личности – изкуствоведи, галеристи и арттърговци не са цитирани с пълните им имена, но с достатъчно разпознаваеми инициали. Ако човек претендира да съобщава “факти” и да се бори за истината, той трябва да има куража да назове виновниците с истинските им имена, твърдят засегнатите.

Междувременно Лаврен Петров промени няколко пъти текста в блога си. Така някои от обвиненията и цитираните с инициали личности изчезнаха. Омекнаха и епитети към другите герои. Сред тях са “търговецът от небългарски произход М. ??.”, който продал няколко ментета на пловдивчанина Д. ??. и имал сериозни проблеми… Д. С. – “злополучна изкуствоведка от НХГ, която с лека ръка сертифицира почти всичко донесено”. Д. С., зад която се разпознава Доротея Соколова, е набедена, че издала сертификат за картината “Цветя и плодове” (1934), тъй като на нея са нарисувани фрезии, а според друг изкуствовед, доц. Ружа Маринска, по това време фрезии не е имало в България. Решихме да тръгнем по следите и на този абсурд и потърсихме становище на Ботаническата градина към БАН. “Като култивирани цветя фрезиите навлизат в Европа в края на ХIХ век през Италия от Ботаническата градина в Падуа, след това в Германия и Англия”, отговорят ботаниците и добавят, че е възможно фрезиите да са били внесени чрез някои от цветарските фирми и магазини, работили през периода 1920-1944 г. у нас. Друг въпрос е дали е задължително за един художник да рисува цветя (или каквото и да било) от натура.

Сред набедените картини, също със сертификат от Доротея Соколова, е и “Рилският манастир”. Произведението участва в изложбата “Фалшификати и оригинали”, която се организира в края на септември от уебсайта artprice.bg. Експозицията поставя проблема с фалшификатите на по-високо ниво от подхвърлянето на инициали и груби намеци. Дали роднинската връзка е достатъчно основание да даваш квалификации на експерт, пишат до “Труд” засегнатите от публикацията на Лаврен Петров.

Доротея Соколова, изкуствовед в НХГ: Нямам съмнения в своите преценки

Аз съм Д. С., старата познайница на Лаврен Петров, макар и да не съм работила с него (ако бях, щях да му пооправя поне терминологията; за стиловия и сравнителния анализ, както и за начините на издирване на факти се изисква друга подготовка, опит и търпение, както и умения те да се анализират и интерпретират) и по принцип работя с оригинални художествени произведения, а не със собственици или приносители, като също така е без значение дали те са ми симпатични или не.

Относно експертизите, които съм направила, нямам съмнения и каквото съм имала да кажа, съм го написала и съм се подписала с цялото си име (не използвам инициали). Зад него стои целият ми професионален живот – освен публикации или изложби това означава хиляди обработени художествени произведения (държавни) и може би стотици – частни (изглежда Лаврен не е наясно какво правят музейните уредници, но пък е готов да уволнява и назначава).

Не разбирах за какво са ми донесли “Цветя и плодове” – една ясна и чиста стара работа, докато не ме осведомиха, че имало проблем с истинските фрезии – въпрос на елементарна историческа справка.

Относно преценката, че късният “Родопски пейзаж” изглежда по-добре на репродукция, отколкото в оригинал, съм на точно противоположното мнение. Относно годините, в които Цанко Лавренов работи в Рилския манастир и особеностите на ранния му стил, препоръчвам на младежа да прехвърли сведенията, включително спомените на дядо си.

Всъщност основният аргумент на Лаврен Петров да оспорва експертизите е обстоятелството, че е внук на големия художник. Това обаче невинаги е достатъчно.

Десислава Монева, артмениджър: Внукът на Цанко Лавренов се стреми към медийни фойерверки

Поредният шумен опит за дискредитиране на имена от гилдията на творците и галеристите ме кара да не оставам равнодушна и без реакция. Отново във фокуса на вниманието е Лаврен Петров – внукът на големия български художник от началото на миналия век Цанко Лавренов. Очевидно въпросният внук е замислил нов медиен фойерверк с неясна цел. В случая на прицел са няколко галеристи, обвинени, че са купили и препродали картини “менте” на Цанко Лавренов според преценката на г-н Петров.

Дотук нещата са ясни и никoй не би се усъмнил в това как е възможно роднини да не познават или да грешат относно истинността на картина на даден автор и естествено доверието е в мнението на наследниците. Да, но когато мнението и оценката на тази личност дискредитира имена на изкуствоведи и галеристи по най-груб начин, основавайки се единствено на родствените си връзки с автора, поставя неговите собствени оценки под съмнение. Подобно безкритично поведение нарушава не само етичните норми, но обърква и без това слабия и стихиен пазар на изкуство у нас.

Уважаемият г-н Лаврен Петров обаче не знае ли, че по закона за авторското право на Република България има право на процент като наследник от всяка продадена картина до 70 години след смъртта на художника?

Не прави ли той емоционални и прибързани оценки с цел да се намесва на художествения пазар не дотам адекватно с безсмислени и некоректни констатации?

След като вие, г-н Петров, и вашата майка давате категорични оценки за творчеството на Цанко Лавренов, защо заявявате, че картината е истинска, а след това пред медиите решавате да кажете обратното? Обвинявате и очерняте уважавани имена като Светлин Русев, а след като ви опровергаят доказателствата, се спотайвате и потулвате скандала.

Марко Игнатович, галерист: Талант е да почувстваш оригинала

Уважаеми Л. П., аз съм Марко Игнатович, сърбин по рождение с българско гражданство, получено за заслуги в културната сфера. В бъдеще ще ви помоля да ме наричате с пълното ми име, защото не съм непълнолетен, нито се скривам от някого.

Когато ви потърсих за консултация за картината “Цветя”( 23/11 см, м. б. картон), ме заведохте при ваиата майка,която я хареса и веднага каза, че е на баща й Цанко Лавренов. Спомняте ли си, че на стената висеше картина със същия детайл, която майка ви посочи. Щом сте толкова почтен, защо не споменахте този факт.

Вашата изповед е тъжна, защото без всякакво чувство (което явно не сте наследили от дядо си) критикувате солидни творби.

Знам произхода на “Цветя” и че е автентична. Картината има изключително емоционално съдържание, което ментетата не притежават. Знае се, че не всички произведения на даровити художници са шедьоври. Маестро Цанко Лавренов е понякога твърд, понякога мек в израза си, но винаги има непогрешим баланс и усет да намери центъра. Това е нещото, което не само се учи, а е необходимост и дарба. Талант е не само създаването на произведение, а и възприемането на творбата.

Л. П., ще те разочаровам, обаче това е най-важното за един галерист, а то не се получава по наследство (май и генетично не се пренася :)).

Приятелски, Марко Игнатович

Едно мнение за “отговор на статията на Лаврен Петров

  1. Лаврен е най големият мазник, който продава голям брой ментета, …включае и такива от адвокат Георги Овчаров и др. Съмнителни типове, въпрос на време е да сгази лука още веднъж, тогава ще бъде сгазен самият той 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *