Заглавието говори само за себе си. Ето още:

Репортажите са различни, но Н??КЪДЕ не присъства поне един кадър или репродукция на (поне) една крадена картина от обявените. Сами си отговорете защо и как, но ако се обадите в Лондон ще получите илюстрация. За справка – по новите тарифи на всички оператори действащи в България това обаждане ще струва на съответната медия за 10минути около 3-4-5 лева (три-четири-пет)!
Както и да е – съобщаваме на тези, които ни четат тук – в ??нтернет – до този момент – полунощ на понеделник срещу вторник (докато пи??а тази статия е 00:05ч, ранна утрин вторник) – не са ни обвинили, че ние сме замесени, но никога не е късно, знае ли човек!?
?? сега за Никола Танев:

(от списание „ТЕМА“)

Повече от десет години държавата нехае за дареното й имущество от художника Никола Танев

„Започвам да се съмнявам, че този апартамент все още е държавна собственост“, каза пред „ТЕМА“ Стефан Бо??наков, племенник на големия български живописец Никола Танев. Повече от десет години жилището на художника и съпругата му Димитрия на бул. „Евлоги Георгиев“№ 89 стои под ключ и се саморазру??ава. Семейството завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на ??нститута за изобразително изкуство към БАН, като поставя две условия: двамата да живеят до края на живота си в дома, след което апартаментът да се превърне в музей. Години наред волята на дарителите се изпълнява. Жилището на четвъртия етаж е превърнато в истинско интелектуално средище. В него сред нарисуваните от ръката на художника мебели се провеждат литературни четения, музикални вечери и на традиционната тава с тутманик се говори за изкуство, литература, четат се стихове.

Преди петнадесетина години в неохраняваните добре помещения на два пъти нахлуват крадци. ??зчезват част от най-ценните картини на Танев. Другата част от наследството му тъне в забрава сред архива на Националната художествена галерия. „Многократно съм настоявал пред Министерството на културата музеят да бъде ремонтиран и пак да отвори врати. Отговорът е – няма пари! Предлагал съм им дори сам да предоставя нужните средства, но и това не приемат. Вече си мисля, че жилището е изоставено уми??лено за да смени собственика си след време“, смята Бо??наков.

Никола Танев е роден в Свищов през 1890 г. в семейството на революционера Димитър Танев, собственик на фабрика за сапуни в румънския град Турну Магуреле. Журналистът Стефан Танев, главен редактор на в. „Утро“, който след 9 септември 1944 г. заедно с много други интелектуалци е осъден безпричинно от Народния съд, е негов брат.

През 1905 г. бащата Димитър Танев фалира и заминава за Париж заедно със синовете си Никола и Методи. Там момчето усвоява печатарския занаят и проявява за пръв път дарбата си на художник. Рисува, където намери – по печатарските листове, по белите стени… Талантът му е забелязан от собственика на фабриката, който го изпраща на свои разноски в парижката Академия за декоративно изкуство.

През 1912 г. Никола Танев открива в Тръпковата галерия първата си изложба с картини, рисувани в столицата на европейското изкуство, повлияни силно от импресионистичната ??кола. До 1944 г. ученикът на Моне прави още 50-ина изложби, при това в най-големите европейски градове. В тях са и циклите му от Карлово, Балчик, Търново, Беломорието, изпълнени с много светлина и слънце, нежност и страст. Ярките му картини са толкова високо оценявани още тогава, че дори Хитлер и Мусолини смятат за чест да ги притежават.

Малко преди да замине за Париж, през същата тази 1905 г. Никола Танев среща Димитрия Георгиева, която всички наричат Ми??а, и по-късно се жени за нея. Съвместният им живот обаче не е пример за съпружеска вярност въпреки безусловната им привързаност един към друг до края.

Танев не е хубавец, но пък е голям чаровник. Въпреки ниския си ръст той владее до съвър??енство изкуството да бъде забелязан отдалеч. Заговори ли, зелените му очи светват, смее се високо, жестикулира, тръска артистично къдравата си черна грива и приковава погледите на всички. Където и да се появи, чупи граници.

Винаги е заобиколен с жени.

При това всичките са по-високи и за да не е очевадна разликата в ръста им, обикновено ходят до него леко прегърбени. Ми??а е жената, която се грижи за живописеца през целия им съвместен живот, дори през последните 14 години, в които е прикован на инвалидна количка.  Бракът им остава бездетен. Една от многобройните му връзки обаче е различна. Срещата на Никола Танев с Валентина Чем??ирева е съдбоносна. Тази връзка не само че не остава безплодна, но и предизвиква истински скандал сред привържениците на морала и честта през тридесетте години в София. От тая безумна любов се раждат две деца – Чая и Никола. Валентина е внучка на възрожденец, дъщеря на герой от войните и племенница на генерал Владимир Заимов. Появява се за пръв път в живота му на ъгъла на ул. „Леге“ и несъществуващата вече ул. „Търговска“. Тя е като видение, като персонаж от картина на Клод Моне – с белия си чадър, с бялата си рокля. А той – странник – с една глава по-нисък от нея, при това цели 20 години по-стар, но затова пък твърде забавен и много по-различен от всички младоци. Няколко часа по-късно художникът вече рисува в дома си скицата на маскарадния й костюм, с който тя трябва да впечатли на бала  цяла София. Моделът наистина е забележителен като всичко сътворено от ръката на художника – дълга бяла сатенена рокля, обсипана с политически карикатури, които осмиват Обществото на народите. От този ден нататък Валентина става за семейството тяхното „неродено момиче“. Ми??а често взима чаровната студентка от квартирата й на ул. „Любен Каравелов“, за да я заведе в дома им. Когато отно??енията между двамата прекрачват благоприличните граници, тя мълчаливо приема тази любов. Дори я приветства. Той е художник. За да рисува, има нужда от вдъхновение. Така че всичко му е позволено! При това Ми??а посредничи на връзката като пуска всеки ден в пощенската кутия на момичето покани за вечеря.

Въпреки че е израснала в охолство, Валентина приема тежкия кръст на самотна майка и губи бързо цялото си наследство. Малко след раждането на второто им дете – Никола, през 1937 г., художникът тайнствено млъква. Едва през 1945 г. в един от най-стра??ните мигове в живота му връзката между него и незаконното му семейство е възобновeна.

„Повече от мило Валентина!… Пращам рисунки за децата – и ослепявам от липсата на въздух. Кураж не ми е липсвало, но кога ще блесне правдата. Целувам децата Танев.“

Това пи??е от затвора художникът на 22 март същата година.

Никола Танев е задържан от народната власт на 27 септември 1944 г. заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други художници, писатели, журналисти, музиканти. ??зпратен е в Дома на слепите, който се намира тогава в кв. „Красно село“. Там с помощта на счетоводител се снабдява с тетрадка, за да рисува. ??зпъстря я с 68 миниатюри, които излизат вън от ре??етките благодарение на пазача. След това е прехвърлен в Разузнавателното управление на войската, а по-късно е затворен в дома на Александър Буров на ул. „Московска“. По-точно казано, затворен е в куче??кото помещение в двора на Буров.

„Причината за унизителния живот, който му е отреден, е познанството му с д-р Делиус, ??ефа на Гестапо в България, който е страстен ценител на неговото изкуство“ – разказва племенникът Стефан Бо??наков, син на Ружа Танева, сестра на художника.

„Майчице, умирам, много мизерия и жестоко, садистично. Как можаха това, не помислиха ли, нямат ли сърце чове??ко, а кому сторих зло, кому? Тука ме оставиха без слънце“ – пи??е Никола Танев върху калъфката на възглавницата под главата си до Ми??а по време на престоя си на ул. „Московска“.

Валентина Чем??ирова научава за съдбата на Танев и вкарва в ход всичките си връзки, за да го прехвърлят в затвора. Това е мястото, където двамата братя Никола и Стефан се срещат като непознати. Трудно им е да се разпознаят, гледайки обезобразените си от побоищата лица. Журналистът Стефан Танев е осъден от Народния съд и умира по-късно при странни обстоятелства в Сливенския затвор. Съдбата е малко по-благосклонна към Никола Танев. Ми??а и Валентина, съпругата и любовницата на художника, успяват да го измъкнат от затвора ??ест месеца по-късно.

За да умилостиви народната власт, през 1949 г., макар и вече 59-годи??ен, Никола Танев взима участие в бригадирското движение като бригадир на линията Перник – Волуяк и Ловеч – Троян. Много скоро след това обаче получава удар и се парализира. Остава прикован на инвалидната количка до края на живота си. Краката му са изцяло неподвижни, дясната ръка – също. Останала му е обаче лявата. С нея държи четката и рисува това, което виждат очите от прозореца на дома му – отсрещния стадион „Юнак“. Никола Танев оставя след себе си през този период само две картини.

„Това са последните ми спомени от него – разказва Бо??наков. – Помня още как ме уче??е да карам ски, а през 1938-1939 г. ме взима??е със себе си в Карлово, града, който той обожава??е да рисува. Казва??е, че Карлово е град-слънце. Сутрин му носех трикракото столче, той си избира??е гледка към някакъв двор и рисува??е. Ръката му се движе??е много бързо. Рисува??е един и същ пейзаж три пъти – когато слънцето изгрява от изток, на пладне – когато е високо на небосклона, и вечер – при залез-слънце. Търсе??е влиянието на слънчевите лъчи върху цветовете и винаги постига??е три различни бели цвята“, разказва Бо??наков.

Въпреки че обича безумно Карлово, в много от картините си художникът рисува и софийските улици и къщи – „Търговска“, бул. „Дондуков“, улица „Мария-Луиза“ с джамията и още неразру??ения от бомбардировките хотел „Македония“… А една от софийските му картини Столичната община подарява на Енвер Ходжа и вероятно тя още се намира в музея в Тирана.

Това е картина на Никола Танев, „Пролет в София“, от 1956г, маслени бои върху платно, (размерите липсват), подписана и датирана долу вдясно. Платното се намира на Дондуков № 2 – Президентството.

ето и репортаж от битивито:

натисни това!