Йозеф Питер (1881 - 1925)

Доклад за състоянието:

Роден е на 28 февруари 1881 в Костелец над Черни леси, Австро-Унгария. Той е шестото от десетте деца на мелничаря Бохумил Питер и Антония Питерова. Учи в Художествено-индустриалното училище в Прага при професорите Иржи Стибрал и Клуге Бедржих, а след това в Приложното училище в Смихов при проф. Емил Хампейс. В периода 1900 – 1902 работи като литограф в полиграфичната фабрика на Вацлав Нойберт в Смихов. От 25 октомври 1909 до 31 декември 1913 работи като майстор по графични изкуства в Държавното художествено-индустриално училище в София. След установяването си в България се регистрира с името Йосиф и започва да се подписва с него. Рисува из София и нейните околности, като създава серии от рисунки и печатна графика с пейзажи и изобразява местното шопско население. През 1913 издава албум с цветни литографии „Изгледи от столица София“. На 12 юли 1913 е назначен за редовен преподавател в Държавното художествено-индустриално училище в София. Подписва договора за приемане на длъжността на 15 октомври 1913, където завежда Специалния отдел по графични изкуства до 15 октомври 1921. През 1914 създава цикъл с рисунки, офорти и литографии от Одрин и Цариград. Освен литография, той въвежда изучаването на техниките на офорта. Негови ученици са Николай Райнов, Стоян Райнов, Васил Захариев, Георги Железаров, Емануил Ракаров, Петър Морозов и други. През 1921 се връща в Чехословакия и на 1 ноември започва работа в заводите „Нойберт&синове“ в Смихов, квартал на Прага. Умира от грип на 4 април 1925 в Прага. Погребан е на Виноградското гробище.