Борис Михайлов (1868 - 1921)

Преподавател е по рисуване в Сливен и София. Работи като преподавател по декоративно изкуство и стилознание (1901 – 1921). От 1890 до 1900 преподава в Класическата гимназия в София. През 1908 отново постъпва в гимназията, а в 1911 започва работа в Художественото индустриално училище. Директор е (1918 – 1920) на Художественото индустриално училище в София.

Работи в областта на декоративното изкуство. Излага творбите си в София и Флоренция. Монументални работи: завесата на работническия театър във Флоренция (1892), декорацията на Синодалния параклис, София (1909), стъклописът на мавзолея в Плевен (1907), параклисът на Софийската семинария (1914) и т.н.
Участва в орнаменталното оформяне на стенописите и интериора за храм-паметника „Александър Невски“. Награден със сребърен и бронзов медал от Академията във Флоренция (1892), почетни дипломи и 4 бронзови медала от Всемирното изложение в Сен Луис (1904).

Борис Михайлов е женен за Елена Венедикова (1876 – 1903) от големия български род Венедикови от семейството на революционера Христо Венедиков.

Имат един син и една дъщеря: Мария Михайлова (1899 – 1991) и Михаил Михайлов (1895 – 1971).

Борис Михайлов почива на 14 юни 1921 в София